miroslava_kortenska_Духовните ни храни са ерзац и това става застрашителноГоворейки през годините за и против чалгата, постепенно я легитимирахме. Допуснахме да стане част от звученето на нашенските празници, дори на баловете на абитуриентите, да гърми безпощадно от дискотеките по курортите ни, да се шш настани трайно в медиитеж и публичната ни среда. В началото имаше известна съпротива, някои бяха Ш по-яростни, помня, че самата аз отказвах да участвам в предавания, в които гостуват чалга певици. Е, загубихме…

С времето чалгата завзе ‘ЧнВ наистина цялата медийна среда, а не само специализираните рубрики – вече е норма неука фолк певица да дава акъл от уж уважавано публицистично предаване, а смайващата неграмотност на примитивната Софи Маринова да се представя като „етническо многообразие“ и контра интелектуален шик. Вече е кристално ясно, че чалгата е свързана с мутрите, с момчета с дебели вратове и луксозни коли, които застроиха Черноморието ни, красивите ни планински курорти, дори и с незаконни нощни клубове, от които отново агресивно дъни прословутата чалга.

След тези мъчителни години на смяна на звуковата срзда, на вкуса, сега се оказваме пред няколко факта, които са резултат от изминалата чалга доминация. В жанра бяха погълнати фолклорни мотиви, градски напеви, дори рок. Гледайки предаването „Гласът на България“, със съжаление установявам, че нашенските песни бяха оскъдно количество и главно от епохата на Тончо Русев. Нямаше нови шлагери, ново звучение на съвременни български песни.Популярната ни в миналото поп музика някак заглъхна, отстъпи място на чалгата. Не създаде дори толкова ярки нови звезди. Старите си въртяха старите хитове и главно лежаха на лаврите си. И главно внимаваха да не загубят съвсем пазара, държаха се „гъвкаво“ към преуспяващите им колеги от чалгата…

Така стигнахме до обезвучаването на българското песенно изразяване, което всяка година лъсва на Евровизия. Българските избранници пеят в стилистиката на някакви неясни европейски музикални правила, няма нашенска звучност, характерен ритъм… Това е признак на сериозно обезличаване, нали така?Друга плашеща акция е активното продуциране на ново поколение – прясно поколение поп чалга, като Сузанита, Гери-Никол и Тита. Още ученички, на ръба на пълнолетието, те се развяват в мрежата голи и полуголи, събират очите на младите със силиконови джуки, яки дупари и чутов-но кълчене…Текстовете им нямат нужда от коментар, просто е дори неудобно да ги цитираш. Момичета на по 15-16 години, които пеят за оргии и секс, за пари и пръснати дисплеи и панели…

Тези вече се имат за звезди, налагат се като звезди, а и реално са такива – подрастващите ги знаят, обожават и харесват, искат да приличат на тях, медиите ги въртят непрекъснато. Малко заприличахме на порядките на циганите, чиито момичета се счита, че на 14 години е нормално да имат деца, да станат дръзки сексуални обекти. В това има нещо наистина примитивно отчаяно и цинично. Да не говорим, че е и напълно незаконно… Но свалянето на границите, приемането на случващото се за нормално, превръщането на плътта, секса в нещо дори тривиално, в нещо като основна част от публичното зрелище, задължително привличащо интереса на публиката, не е особено безопасно. Друг факт, който е неоспорим след цялото това оварваряване, е, че пеенето е неразривно свързано с голата плът, със секса, които са демонстрирани открито в клипове, поведение, особено на това прясно чалга поколение. И тук не говоря за телевизията на чалгата, която някои европейци припознават като порно канал.

Вече сме свикнали, че в две от гледаните предавания на националните ни телевизии – Би Ти Ви, „Шоуто на Слави“ и Нова, „Господари на ефира“, сериозните теми съжителстват с еротичен балет или размахването на прелестите на адреналинките. Свикнахме да гледаме проблемите на болните деца или изнуд