24 май – ден на буквите, словото, духа, най-българският празник

24 май – ден на буквите, словото, духа, най-българският празник

24mai1-18328-1000x0

Днес честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С празника на буквите почитаме Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската азбука. Честваме тяхното велико дело.

Датата 24 май е станала празнична в календара преди много, много столетия. Денят на Светите братя бил отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всенароден Ден на просветата бил честван за първи път на 11 май по стар стил през 1851 г., в Пловдив, в епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” по инициатива на Найден Геров.

И днес Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий на 11 май.

Празникът на буквите е специална дата за всички нас. Където и да се намира, всеки българин пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този майски ден.

Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий – през 810 г., а Кирил – през 827 г. До наши дни са достигнали сведения само за по-важни събития в живота им. Семейството на двамата братя било многочислено. Баща им, който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.

Тъй като Лъв починал рано, грижата за двамата братя поел чичо им Теоктисто – висш държавник във Византийската империя. С годините двамата братя си изградили авторитет на уважавани и начетени личности и изпълнявали важни държавни мисии: Кирил станал преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен на манастира Полихрон.

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за различните църковни служби/, части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.

В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква “Св. Марина” е отслужена литургия на славянски език.

Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата “Св. Климент”. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, припомня БТА.

В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.

“Върви, народе възродени” е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Текстът и мелодията са едно от първите неща, които всеки малък ученик научава в училище.

Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението в Русе. Публикувал го за пръв път в сп. “Мисъл” през 1892г. Първоначалният текст бил от 14 строфи и нееднократно през годините бил съкращаван и променян.

През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.

Стихотворението “Върви, народе възродени” е преведено на 21 езика.

 

За автора

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *