640-420-konstantinЦърковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

Свети Константин бил император на Византия през IV. Век. Историята го помни като владетелят, който въвежда християнската религия като официална във Византия. Елена е била негова майка – известна е с това, че благодарение на нея са построени много манастири и църкви. Освен това Елена е открила къде е живял Христос и попада на кръста, на който е бил разпънат. След смъртта и на двамата, църквата ги канонизира за светци.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата “Свети Апостоли” в Константинопол, а градът 16 века носи името му. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Празникът на Свети Константин и Елена съчетава езически и християнски обичаи. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, ходят на църква, където даряват иконите им с дарове, молят се за здраве и добра реколта. От друга – това е празникът на нестинарите, които танцуват боси в огъня. Свети Константин и Елена е и празник, който отбелязва прехода от пролет към лято.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг.

Image_5550650_500_0

Под музиката на тъпана и държейки иконата на Свети Константин и Елена, нестинарите влизат в огъня. Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц, наподобяващ по-скоро на транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, а някои дори вярват, че се свързват със светците, които им помагат да лекуват и пророкуват.

Впечатление прави също фактът, че след танците нестинарите нямат рани по ходилата си. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Днес нестинарството е запазен обичай най-вече в района на Странджа и се прави главно, за да се съхрани традицията като културно наследство.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елеонора, Елка