PrintИзвличай ползи от провалите, не губиот поглед голямата си цел и търси сътрудничество дори с конкурентитеАко се учиш от провалите си, ако намираш начин да си сътрудничиш дори с конкурентите си, ако винаги си смел, ще вървиш много по-уверено към успеха, категоричен е Владимир Кличко.

В книгата си „Управление на предизвикателствата”, написана заедно с журналистката Щефани Билен, той споделя как дори и всеки проблем да е уникален, то моделите на предизвикателствата в живота ни се повтарят-независимо дали в работата или в ежедневието. Кличко създава система как човек може да се изправи срещу трудностите Неговите решения тръгват от спорта, но са много успешни и в бизнеса. Владимир Кличко не е просто световен шампион по бокс тежка категория, носител на титлите на ffiF, ЮО, WBO и WBA. А е и успешен бизнес предприемач, както и доктор на науките. Следвал е философия, има специалност „Спортни науки” и днес е преподавател в университета в Санкт Гален.

Той е не само великолепен спортист, а пример колко далеч може да те отведе смелостта и умението винаги да се изправяш. Всъщност именно това негово качество изтъква самият Арнолд Шварценегер: „Чувството за провал е част от живота на всеки атлет. Без поражения никога не можеш да се причислиш към най-великите, на това се научават спортистите. Дефиницията за ,,победител” е отново и отново да се изправяш, независимо какво се случва.Само победените остават да лежат на пода.

Владимир е такъв победител. Той също има провали, губил е. Но винаги е успявал да се изправи, да продължи да играе бокс, да се бори и никога да не изгуби позитивизма си. Възхищавам му се, че е научил много повече от грешките си, отколкото от успехите. Това му качество е една от най-силните му страни.” Да извлечеш ползи от провала е един от първите уроци, които Кличко дава: „Поражението не е опция!” Това убеждение ме съпътства от първата ми загуба в спорта. Оттогава за мен като професионален спортист имаше само един вариант: да изляза на ринга, за да победя. Иначе изобщо не си заслужаваше да се появявам, камо ли да влизам в битка с противника. На 29 април 2017 година целта ми беше да спечеля битката срещу 27-годишния Антъни Джошуа. Бях обсебен от тази представа и стопроцентово убеден, че трябва да постигна целта си. Макар че бях сигурен в победата, резултатът от срещата показа, че съм изгубил.

Но на ринга съумях на няколко пъти да се изправя след ударите и дори успях да сваля противника си на подиума. Може би звучи много странно: не спечелих мача и въпреки това напуснах ринга като победител. Победих най-големия си противник – самия себе си. Тогава преразгледах мотото си, защото за мен стана категорично ясно: „Неуспехът е опция” – и в този случай дори добра. Не постигнах целта си да спечеля мача, но пък постигнах друга, много по-голяма цел: световно признание и уважение, както и респект към бокса като спорт. В „провала” си постигнах много по-голям успех, отколкото щях да имам при евентуална победа.” Кличко е категоричен, че всяко поражение е огромно разочарование.

Но в същото време то дава нов тласък да продължаваме да работим върху себе си и да ставаме по-добри. Той си спомня, че след първата си голяма загуба през есента на 2004 година срещу Леймън Брюстър променя всичко – наема нов треньор, назначава нов диетолог, взема нов физиотерапевт. И се оказва прав – години наред след това печели всяка битка. Владимир признава, че се води от тази максима и в бизнеса. Той е категоричен, че грешките са най-добрите учители, стига да си извадим поуките от тях: „Човешко е да се греши. Но да повтаряш или потретяш грешката, е глупост.” Друга негова тайна е т.нар. „коопетишън” – от сътрудничество (cooperation) и състезание (competition).

В думата е вложена идеята, че не само партньорите, които си сътрудничат, могат да работят заедно, но и тези, които се конкурират, и така печелят и двете страни. Кличко го обяснява така: „Светът на бокса е нещо като убежище за сътрудничеството. Като любопитен и гъвкав човек на мен ми харесва идеята за състезание в сътрудничеството. Убеден съм, че само ще стана по-добър, ако се отворя към другите, например към конкурентите. Като учител уча също толкова много, колкото и учениците ми.

По време на подготовка за мач винаги тренирам със спаринг-партньори, които по-късно могат да се изправят като мои противници. Така стана например през април 2017 година, когато в Лондон се изправих срещу Антъни Джошуа. През 2014 година той беше тренирал с мен,когато се готвех за срещата си с Кубрат Пулев.” Като свои основни позитивни страни Кличко определя смелостта и прогресивното мислене.

Той споделя, че никога не обръща внимание на хората, които му казват, че нещо е невъзможно да се случи. За него това са просто личности, които си търсят оправдания, вместо възможности. Освен това твърди, че винаги обича да прави нещата различно. Затова и отказва категорично, когато препоръчват на него и на брат му да изберат псевдонимите Валтер и Вили Кличман. И двамата са твърдо против да не бъдат себе си. Когато говори за смелостта си, Кличко признава, че я е наследил от баба си и разказва една от историите, с които го впечатлявала в детството. Като младо момиче баба му работела в ресторант. Един ден високопоставен функционер от комунистическата партия намерил в сервираното му ядене хлебарка.

Щяло да стане огромен скандал и дори да затворят ресторанта, но бабата на Владимир реагирала светкавично – приближила се до масата, грабнала хлебарката и я изяла. А на офицера казала с шармантна усмивка: „Извинете, че в чинията ви се е озовало парченце изгорял лук”. Така вместо скандал получила усмивка, а по-късно и повишение от шефа си. „Смелостта си заслужава – категоричен е Кличко. – Да мислиш прогресивно и да действаш смело, означава да напуснеш отъпканите пътеки и да изнамериш съвсем различни решения. Възможно е при тези действия и да изпитваме страх, но това не е лошо. Да изпитваш страх, за мен означава, че човек се движи и не тъпче боязливо на едно място.

Който за първи път се осмелява да прояви храброст, със сигурност ще се запита защо не се е осмелил по-рано. Защото ние израстваме и узряваме с всеки следващ опит.”Сред важните неща, които е необходимо да се усвоят в живота, шампионът цитира и способността да допускаш другите да участват в успехите ти. Кличко е убеден, че успелият човек трябва да върне нещо на обществото, за да може то да се развива. Самият той още преди години създава фондацията Klitschko, която подпомага деца от социално слаби семейства в Украйна чрез спорт и образователни проекти.

Владимир вярва в благодарността, но не просто в изразяването й с думи, а в това да дариш за някой друг и подчертава, че не винаги дори само финансовата помощ е достатъчна, а е необходимо човек да отдели време и усилия за другите. Сред неговите съвети е и това човек да не разпилява времето си за странични неща и да губи фокуса върху същественото.

„Верен съм на тази максима още от началото на професионалната си кариера – споделя Кличко. – Винаги съм искал да стана световен шампион. След това целта ми беше да задържа титлата. Фокусирах се единствено върху тази задача.

Всичко трябваше да се подчини на нея, включително лични желания и проблеми.” Владимир съветва също всеки човек да има разумен поглед над себе си и честно да подхожда към силните и слабите си страни, защото само така ще е в състояние да идентифицира действителния си потенциал. „Всеки е добър в нещо. Открий го, използвай го и не убивай всичко наведнъж, е моето убеждение” – споделя той.