oguncheЯвно приходите от контрабанда страдат и има нужда от “Фронт за спасение”…

*Д-р Боян Кутевски

Никога през живота си не съм пушил редовно цигари. Е, палил съм, паля и ще паля отвреме-навреме. Вече съм на 40 и почти няма шансове – нито да пропуша истински, нито да се откажа съвсем. В замяна на това, винаги съм харесвал другите форми на консумация на тютюн – пури, лула, наргиле и енфие. Няма да се обявявам за медицински феномен, но – когато не консумирам някоя от посочените форми – не ми липсва.
Освен, че никога не съм пушил – продължавам много да харесвам онези места, които едно време се наричаха “пушком-и”.

Когато хората пушат “в кръгче” навън – винаги цари една много приятна атмосфера, в която хората са такива един по-спокойни, по-ведри и, това съм сигурен, пъти по-креативни. И досега обичам да излизам с пушачите и да стоя с тях, да си приказвам, да “попивам” от приятното им тютюнево опиянение.

Освен, тези неща, за които току-що споделих – винаги ужасно съм мразел някой да ми дими в лицето, докато се храня, пия нещо, слушам музика на живо или танцувам. Чувал съм дори и от самите пушачи, че откак не се пуши – самите те се чувстват по-приятно в заведенията. Нещо повече, откак е въведена забраната – почти няма случай, в който таксиметров шофьор да не поиска от мен като клиент позволение, преди да запали. Обикновено се съгласявам, защото когато човек върти геврека по цял ден, а на всичкото отгоре е и “тютюнясал” – по-добре да си запали и да има мир и любов на пътя…

Изяснявайки тези основни свои позиции към тютюна и неговата консумация, хващам бика за рогата и веднага стрелям по вече добре известната идея на “главния фронтовак за спасение на България” Валери Симеонов да отпадне забраната за тютюнопушене на обществени места. Имайки предвид психопрофила на този човек – предложението му е свързано основно с пари, които са му обещани или платени, ако прокара тази свинщина. Също така съм убеден, че обещаните и вече платените пари не идват от големите компании-производители на цигари. Те вече отдавна знаят, че острови на простотията като България ще остават все по-малко и търсят начини да променят бизнеса си, нагаждайки го към непушещо мнозинство в цивилизования (разбирай – икономически смисления – свят).

Според мен става дума за далеч по-тривиални и нашенски уговорки – свързани с контрабандното производство на цигари. Цигарите, за които: не се плащат данъци, акцизи, глоби за нарушения, авторски права за марки, обезщетения за нанесени вреди на здравето на хората, компенсации на близките и роднините на починали от различни форми на рак, отчисления за социална отговорност и т.н. Плаща се само едно – “данък куфарче” за политическите централи и “данък влияние” за производителите и покровителите. И ако на времето тези неща все пак ставаха малко или много тихо мълком и не беше нужно да се разиграват театри пред българска и европейска публика – сега това вече е различно.

Естествено е, че един прост човечец като мен няма как да има изчерпателна информация по темата за причините точно в този момент да се разиграва такава пиеска. Но може да предполага. При това, не казвам, че всичко, което ще разкажа по-долу е истина – даже може и да е пълна измислица.

Сюжет №1: да допуснем, че един високопоставен член на правителството влиза в договорка с един депутат от една партия, за когото (депутата) се твърди, че има нещо общо със собствеността на една българска фирма за производство на цигари. Само допускаме, нали не сте забравили? Производството на цигари е едно и също – разликата е колко цигари се декларират като произведени пред държавата и колко не се декларират. Та, ако приемем, че една от фирмите, които произвежда и законни, и незаконни цигари има полза от промяна в забранителния режим – защо допускането да не се окаже вярно? Защо пък да е толкова трудно да бъде издействана една “пазарна” услуга? А и идват избори – верно, местни. Но колко по-лесно е да отидеш при избирателите (мнозинството от които са пушачи) и да им припомниш, че тъкмо ти си този, който им върна “факелчетата на свободата”?!

Сюжет №2: пак допускаме, този път с референция към Сюжет №1. Същият високопоставен член на правителството влиза в договорка със същия депутат от една партия, за когото (депутата) се твърди, че има нещо общо със собствеността на една фирма, която дистрибутира цигари. И един друг (не от Сюжет №1) производител преди около 3 години му е делегирал цялата си национална дистрибуция. Продължаваме да си допускаме, нали така? Ей на производителите на цигари станаха двама и произвеждат ли, произвеждат цигари – само дето няма никакви доказателства, че за всички тях са платени данъци. Та, като допуснем че Сюжет №1 и Сюжет №2 може би имат връзка – ето къде “пазарната” услуга придобива смисъл.

Сюжет №3: за представителствата и вносителите на чуждите цигарени компании ситуацията може също да се окаже печеливша. Легалните български цигари са на цена почти колкото техните – ако отново се запуши в заведенията – ще има увеличение на продажбите за всички. Така де, в заведенията никой няма да ти прави контрол дали пушиш легални цигари или нелегални. Навръзвайки и този сюжет в сюжетната линия може да се каже, че всички играчи на цигарения пазар имат интерес да се случи подобно нещо? Значи, можем да допуснем, че цената на “пазарната” услуга може да нарастне – вкл. с напълно законни средства, като напр. насочване на маркетингови и рекламни бюджети към определени медии и търговски обекти и вериги…
Сюжет №4: последно, допускаме, че освен официалните вносители все още съществуват и едни не особено официални, които внасят цигари през границата. Ама коя граница, нали там отдавна няма контрабанда, митничарите са честни, има Ограда, Шенген иде утре и т.н.? Абе, нали само допускахме…

И така, линията от четири сюжета предполага, че има мнозинство и много заинтересовани страни, които няма да се противят особено, ако бъде направена първата стъпка, която да ни върне към старата система, в която се пуши навсякъде. Разбира се, това няма как да се случи без да има определени “бонуси” за организиране на политическа акция. А и както вече казахме, замирише ли на избори – свинските популистки решения също ще замиришат.

Не знам дали скоро ви се е случвало да посещавате някоя държавна или общинска администрация, но чувството, че там нищо не се променя е осезаемо и с обонянието. С думи прости – всички си пушат по стаите и кабинетите. И ако сега злорадо си казвате: “… ми кво, нека пушат, тамън ще се отровят и…”, то помислете го от една друга страна – администрациите са пълни с хора, които трябва да следят вие да спазвате правилата, докато те ги тъпчат. И това е демонстрация, в която самото нарушение на забраната за пушенето е най-малкото зло. Оттам възможностите за корупция, издевателство, злоупотреба и каквото още се сетите са лесни и постижими – като да си запалиш, докато си седиш на бюрото… Чувството за безнаказаност и недосегаемост е повсеместно и признанието, че в парламента също се нарушава забраната не бива да топли никого, даже и пушачите.

Защото законодателните мерки, с които ужким борим пушенето са основно механизъм за увеличаване на печалбите от незаконните цигари. Как става това? Увеличаването на акцизите на законните цигари съвсем естествено увеличава и цените на незаконните – така де, да не са луди производителите на незаконни цигари да си намаляват печалбата, ако официалните цени растат, а те да продават на по-ниски?

И не е ли безкрайно гротескно, че именно вицепремиерът по демографската и икономическата политика предлага да отпадне забраната за пушене? В държава, в която децата масово започват да пушат в 4 или 5 клас е особено полезно за демографията да им покажем, че не правят нищо нередно. В държава, в която на всеки 4-5 години изчезва население колкото един голям град, за икономиката безспорно е много полезно хората да се чувстват абсолютно свободни да пушат и изчезват като пушек…

Също от автора:

Ръката, която спря да пише

Привързан към едно хвърчило…

Три опорки за размножаващия се брой полове…

 

BojanK_1  Боян Кутевски, Доктор по Политология – Контент Мениджър. Водещ експерт по връзки с бществеността и маркетинг. Много студенти го познават като преподавател в Софийския Университет, Нов български университет и Датския колеж в София. Редом с преподаването д-р Кутевски поддържа и интересна рубрика в Любословие.БГ.