bae8bd4ecfb9cdbe1d9f3d5a3b7f1af7Когато дойде за пръв път у нас, румънският журналист Алекс Недеа се впечатли най-вече от Банско – хареса го, но отбеляза, че румънските кебапчета са по-вкусни от нашите и ме попита най-сериозно: “Наистина ли ядете магарешко месо?”. После говорихме за политика и журналистика. Алекс ме изненада приятно с остър ум и остър език. Кметицата на Букурещ Габриела Фиря определи като “жена, която всеки път сключва брак по сметка“, главния прокурор Лаура Кьовеши нарече – “трудна с медиите”, бившият правосъден министър и настоящ евродепутат Моника Маковей – “ противоречива личност”, а първата жена премиер на Румъния Виорика Дънчила – “човек опит”. Разговаряхме с него броени дни след поредната смяна на кабинета отвъд Дунава и на фона на исканата оставка на Кьовеши. Така Мартина Ганчева, продуцент и водещ на Новините ON AIR, представи срещата си с румънския журналист Алекс Недеа за в. Труд.

– Алекс, какво се случва в Румъния? Май поставихте рекорд по брой правителства?
– Това, което се случва в Румъния, е достойно за книгата на рекордите на Гинес. Не съм чувал никъде другаде по света управляваща партия с убедително мнозинство в парламента да сваля собственото си правителство. Един път. Втори път. Възможно е да го направи и трети. Ще ви дам пример, за да разберете колко нелепа е ситуацията. Представете си майка, която окуражава детето си да следва право. То няма нужните качества и не може да научи законите, но побутвано от майка си, се подготвя за изпит. В деня на изпита майката нахлува в залата и започва да крещи, че синът й незабавно трябва да бъде изведен, тъй като не заслужава да е там. А детето напразно обяснява, че знае как да реши теста.

– Защо стигнахте дотук?

– Заради комбинация от фактори. На първо място желанието на Ливиу Драгня да контролира партията. Той обича властта. Той е фен на един турски сериал, който се излъчва в Румъния – този за султана на Османската империя Сюлейман Великолепни. Ливиу сънува Сюлейман, сутрин в огледалото се вижда с тюрбан. Вторият фактор, който доведе до съмнителни промени, е глупостта. Управляващата партия е саботирана от простотията на собствените си членове, от тяхната некомпетентност. Като оставим настрана неколцината министри, които си вършеха работата, в правителствата досега мнозина нямаха хабер от нищо. Хора с тънко CV.

Третият фактор би могъл да бъде опитът на тайните служби да влияят на политическия живот в Румъния. Така поне твърди Социал-демократическата партия. И лансира теорията, че има членове, повлияни от Секуритате. Не отхвърлям подобна възможност. Но не може цялата вина да се прехвърля на службите. Политиците са саботирани от собствената си глупост. А единственият губещ е румънският народ. Българите не осъзнават какви късметлии са, че имат политическа стабилност на ниво публични институции. Министър, който идва на работа в понеделник, без да знае дали до петък още ще заема поста, никога няма да отстъпи. Превърнахме се в държавата, която е сменила най-много министри през последните 28 години.

– Драгня ли е черната овца? Улицата най-често скандира неговото име. Медиите често го сочат с пръст и описват първата жена премиер на Румъния Виорика Дънчила като „негова марионетка, като кукла на конци“…

– Не мисля, че Драгня е най-големият проблем на Румъния. Улицата има нужда от образа на душманин. Протестните движения в Румъния през последната година не биха могли да се обединят, ако нямаха “общ враг”. Ако нямаха име, което да скандират. Без враг протестите се обезсмислят. Могат да излязат и да протестират срещу корупцията, но корупцията е идея, нямаш ръце, които да закопчаеш с белезници. А на Драгня мнозина искат да сложат белезници. Той олицетворява една идея: че Румъния е станала жертва на корумпирани политици. Че те са я превърнали в бедна страна, а тя е имала всички материални и човешки ресурси да се превърне в първата източноевропейска държава, която да стопи икономическата пропаст със Запада. Ние сме седми по големина в ЕС, имаме потенциал и би трябвало след 25 години да сме в топ 10 по икономически показатели. Но се озовахме на дъното на много статистики и стигнахме дотук най-вече заради корупцията. Драгня може и да не е корумпиран, но улицата се нуждае от доказателства и ги изисква от съда. Румънците имат нужда от образа на един Чаушеску, за да могат да се мобилизират така, както през 1989-а година.

– Въпреки протестите обаче, нищо не се променя към по-добро. Защо?

– През 2015-а, след значително по-малки по мащаби протести, правителството на Виктор Понта подаде оставка под натиска на улицата. Но сега управляващата Социалдемократическа партия ( СДП) се прави, че не чува гласа на улицата. Преструва се на имунизирана. Но това може да й изиграе лоша шега. Човешкият организъм реагира на отровата – “Спри се. Вредиш ми”. После свиква. Човек продължава да пуши, без да усеща вредата. Но това не означава, че димът е спрял да го трови. Протестите вредят на СДП, независимо че партията се прави, че не я е грижа. Не се знае каква енергия могат да акумулират хилядите хора, които имат търпението да протестират с часове в мраз и сняг. Видяхме подобен сценарий на президентските избори, когато спечели Клаус Йоханис. Между първи и втори тур имаше неочаквана мобилизация на избиратели. Хора, които никога не отиват до урните, тогава упражниха правото си на глас. И Йоханис спечели. Победа, която нито едно социологическо проучване и обществено допитване не успя да предскаже. Както в България, така и в Румъния политиците печелят от апатията на хората. Но когато тази апатия изчезне, на политическата сцена се пораждат катаклизми с невиждани последствия.
Цялото интервю прочетете в Труд.

э