На третия ден след Рождество, православната църква почита Свети първомъченик и архидякон Стефан. Стефановден е последният празник за годината. Според народните вярвания той затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори пътя на новата. В превод от старогръцки език Стефан означава „венец“ и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като ден за равносметка.

Традицията повелява на този ден цялото семейство да се събере около трапезата, на която има месни ястия – свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и баница. В някои краища на България се готви кокошка, за да е силна и богата новата година.

На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни, които продължават до Йордановден. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

На този ден празнуват всички с имената:

Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефчо, Станул, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефани, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Фанко, Фано, Фана, Фаница, Фанула, Фанча, Фани, Финко, Чаньо, Чанко, Чанка

Венко, Венче, Вени, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцеслав, Венцеслава, Венцислава, (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец на този ден могат да празнуват и тези имена или на Цветница),

Стоян, Стоянка, Стойко, Цоньо, Цонка, Цонко