Казвам се Тодор Димитров-Мечкарски и съм от град Враца. Цялото ми юношество във Враца е било обвързано с театрална самодейност, обществена дейност , участия в дейността на Младежкия дом, ЦРД, ТДЮ „Пионер“, бил съм 4 години председател на Ученическия общински съвет. 2011 г. завърших Актьорство майсторство, 2013 – Мениджмънт в сценичните изкуства, а през юни 2017 г. успешно защитих докторат по Театрознание и театрално изкуство. Бил съм експерт „Реклама и PR“ и експерт „Връзки с обществеността“ на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.
Вече седма година преподавам в НАТФИЗ сценична реч, правоговор и техника на говора. Повече за биографията ми можете да намерите на този линк: http://natfiz.bg/bg/staff/todor-dimitrov-mechkarskiПиша ви във връзка с обявения през юли т.г. конкурс за директор на Драматично-куклен театър – Враца. Още преди четири години заявих желанието си да оглавя театъра. Казвам това за да ви убедя, че имам сериозни и последователни намерения. На 05.10.2017 г. получих писмо, че не съм класиран в проведения на 2-ри октомври конкурс за „директор“ на Драматично-куклен театър – Враца.Конкурсът беше проведен от комисия в състав: председател – проф. Венета Дойчева (театровед), и членове – Никола Вандов(театровед), Христо Мутафчиев (синдикалист, председател на САБ), Богдана Костуркова (театровед), Ина Божидарова (театровед, експерт в МК),
Петя Долапчиева (зам. кмет на Община Враца) и няколко дами от министерството, които никой не представи, но предполагам са експерти – счетоводител, УЧР. Още веднъж напомням, че конкурсът е за „директор“, не за „драматург“ на театъра… да не се заблудите по масираното присъствие на театроведи, а липсата на поне един театрален мениджър няма да коментирам. За съжаление нямахме видео запис, защото един от кандидатите не даде своето съгласие за заснемане.Още в деня на публикуване на резултатите съм обжалвал.
Би могло моите мотиви да нямат изчерпателен правен аргумент, но те имат морален такъв. В подкрепа на опровержението си прилагам следните аргументи:Първо, при тегленето на жребия за реда на явяване на тримата кандидати не ни беше представен състава на комисията, както това беше направено и видно от записа на конкурса за „директор“ на Младежки театър „Николай Бинев“, проведен също на 02.10. от 14 ч.Второ, в комисията на конкурс за мениджърска позиция нямаше нито един действащ мениджър, който има представа за реалните управленски проблеми и възможности за тяхното разрешаване, както се казва: „от първа ръка“.
Трето, член на комисията беше г-н Никола Вандов – уважаван театровед, но пряк участник в дейността на ДКТ–Враца в предходния мандат и в трудово-правни взаимоотношения с настоящия директор и отново кандидат за поста – г-н Анастас Попдимитров, а именно: през 2013 г. беше член на журито, а през 2016 г. – селекционер на Национален фестивал на малките театрални форми (НФМТФ), гр. Враца.
Както знаете трудовото правоотношение е свързано с полагане на зависим труд. Ето защо смятам за нецелесъобразно и необективно присъствието на г-н Вандов в комисия за конкурс, в който един от допуснатите кандидати е бивш негов работодател.Четвърто, считам за необективно присъствието на г-жа Ина Божидарова – дългогодишен държавен експерт в Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ в конкурсна комисия с кандидат, управлявал държавен културен институт повече от 22 години, поради преките им служебни отношения в продължение на десетилетия, определени в Устройствения правилник на МК. В този ред на мисли отново имам подобен морален аргумент, както при г-н Вандов, а именно: през 2013 г. Божидарова е била селекционер на НФМТФ.Пето, в комисиите присъства представител на Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК), на която г-н Анастас Попдимитров е председател.
Необходимо ли е и кой нормативен документ задължава член на комисията да е представител на БАРОК и то при положение, че участник в конкурса е председателят й? Кодексът на труда, Законът за закрила и развитие на културата, Наредба № № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти не регламентират тази необходимост. Нали всеки представител на асоциацията, независимо дали е член на националния съвет, контролния съвет или браншовите комитети е в пряка или косвена зависимост от председателя, в конкретния случай г-н Попдимитров. Вероятно устава на БАРОК регламентира и тези правови взаимоотношения, но за съжаление не е публично достъпен.В тази връзка смятам за недопустимо участието на г-н Анастас Попдимитров в комисията за избор на директори на Драматичен театър „Н.О.Масалитинов“ – Пловдив и Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен, проведени на 04.10.2017 г. при положение, че самият той е все още в конкурс, за който няма обявени резултати и е „на една маса“ с перманентни членове на комисиите като г-н Христо Мутафчиев, г-жа Ина Божидарова и другите представители на министерството.
Господин Министър, от Вашите изказвания в медиите и от политическата Ви дейност през последните години, съм се убедил във Вашия и на екипа Ви стремеж към прозрачност, обективност, нововъведения, обновяване и установяване на трайни и положителни тенденции на развитие в различните области на културата. Ето защо ми се струва нереално да допуснете дейността на поверен Ви държавен културен институт да продължи да се управлява по същия вече неперспективен начин. ДКТ-Враца през години образува страховити отрицателни икономически резултати. При различни методики на финансиране, показателите му тенденциозно намаляват, общественият му облик е все по-слаб и това определено е признак на недобри управленски решения.
Изводът е лично мой и се потвърждава от личните ми анализи на информацията, която любезно ми е предоставена от Министерството на културата преди явяването ми на конкурс. Надявам се и вярвам, че ще вземете отношение и ще разпореди необходимите проверки. Вярвам и на младия и амбициозен кмет на Враца – г-н Калин Каменов, че няма да се примири и да позволи театъра в нашия прекрасен град да го застигне съдбата на врачанската болница. Надявам се да обърнете внимание на мотивите и доказателствата в жалбата. Вярвам, че резултатите от проведения конкурс ще бъдат преразгледани и съответно ще бъде съставена и назначена нова комисия – отново експертна, но и обективна, с цел провеждане на нов конкурс.Искам да отбележа, че нямам нищо против лично г-н Анастас Попдимитров (той е прекрасен актьор), а управленската му политика – 22 години директор, политическа обвързаност, за пореден път и при всякакви методи на финансиране главоломни загуби, хора напускат, ДКТ-Враца няма никакъв имидж(освен на вечно губещ средства) нито в моя роден град, нито в страната.
Това, че Попдимитров е председател на БАРОК (Българската асоциация на работодателите в областта на културата) не го прави незаменим и не оправдава грешките му.Ще се боря до край за справедливост, защото за пореден път нещата са подредени, скалъпени, натъкмени чрез„другарски сговори“ в някакви тъмни стаички. Ще се боря не от суета, а заради и в името на бъдещето на моите студенти, които неизмеримо обичам и защото не искам да изпитват подобни огорчения.
Те също вярват в думите на Джон Стайнбек: „В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.“Искам да изкажа огромната си благодарност на хората, които ме подкрепяха и застанаха с името си в моята концепция – проф. Пламен Марков, проф. Иван Добчев, проф. Боньо Лунгов, д-р Тея Сугарева, Стайко Мурджев, Калин Ангелов, Никола Стоянов, Дамян Тенев, Васил Дуев, Елица Йовчева, Боян Крачолов, Анастасия Събева, Стефан Прохоров.Вече споменатите режисьори (най-елитните и най-дейните редом с дебютантите) са част от репертоарната ми политика, а по-долу ще представя извадка на основните приоритетни оси в мандатната ми програма.
И което е най-важното – аз предлагам концепция как да се нулират близо -400 000 лв. и то без естетически компромиси и спекулации, а на базата на масирани рекламни кампании, реинвестиции, качество на продукцията, турнета, обучения и рeмонти по проекти…Знам, че на фона на всички неуредици… битката ми изглежда смехотворна! Но ме е яд, че всичките ми близки и приятели казаха: „Остави, така са нещата!“ Никога не съм искал да бъда пораженец (сигурен съм, че и никой от вас не иска)… Никога не съм мълчал и не съм се примирявал…Правдата ликува, когато я браниш… дори да не я постигнеш – ТИ вече си победил, ТЯ вече тържествува – морално.Днес съм аз… утре може да си ти!
Каква е вашата реакция?
