Arun-Gandhi-Rotary-InternationalTой е енергията, която ни кара да различаваме доброто от злото, казва внукът на великия философ Махатма Ганди

Агресията и насилието са навсякъде около нас – на улицата, в училището, в семействата. Политическите конфликти и тероризмът в различните му форми все по-често изпълват новините. Социалните мрежи са залети от предразсъдъци и омраза. Затова е изключително важно да се научим да се справяме с гнева – чуждия и нашия собствен. Да използваме гнева мъдро и да бъдем промяната, която искаме да видим в света – това е най-важното, от което човечеството се нуждае в настоящия момент, категоричен е Арун Ганди – внук на Махатма Ганди. В книгата си “Даровете на гнева” /”Кръгозор”/ той предава уроците на своя дядо, които са особено актуални днес. Те са основани на това как да изразяваме собствените си чувства и да впрягаме силата на гнева за добри цели. “Сега повече от всякога имаме нужда от заветите на дядо ми. Ако можеше да види днешния свят, дядо ми щеше да бъде натъжен до гняв. Но въпреки това нямаше да се отчае”, казва Арун.

“Даровете на гнева” съдържа десет значими житейски урока, предадени от Махатма Ганди – философ, пацифист, индийски политик, наричан Баща на нацията. Внукът му Арун ги превръща и в своя житейска философия. Той е само на 12, когато родителите му го оставят в “Севаграм” – известния ашрам на Махатма Ганди. За Арун човекът, който се бори за независимостта на Индия, обичаният от всички известен философ и лидер, е просто неговият бапуджи. В поредица от житейски истории – мъдри и вдъхновяващи, разказани като притчи, той представя Махатма Ганди в невиждана досега светлина – като човека Ганди и като любимия дядо, който му предава вдъхновяващи уроци, повежда го по истинския път от гнева към смирението.

“Не трябва да се срамуваме от гнева. Гневът е хубаво нещо. Той е енергията, която ни кара да разграничаваме справедливото от несправедливото; силно и много добро средство, което ни мотивира. Това, от което трябва да се срамуваме, е начинът, по който злоупотребяваме с него. Двете години, които прекарах при бапуджи, бяха важен период и за двама ни. Докато живеех при него, работата му за постигане на независимост на Индия най-сетне даде плодове, ала насилието и разделението, които съпътстваха тази победа, изобщо не бяха част от идеите му.

И докато той правеше промени на световната сцена, аз се научих да извършвам промени в самия себе си – като преодолявам собствените си, често необуздани емоции и откривам как да използвам докрай потенциала си и да гледам на света със съвсем нови очи. По същото време, когато бапуджи ми преподаваше простички, практични уроци за постигането на личните ми цели, имах възможността да стана свидетел на исторически обрати в света. Сякаш преминавах интензивен курс по неговата водеща философия за ненасилие. Тази философия никога не е била предназначена да направи хората пасивни или слаби”, разказва Арун. И продължава: “Тъкмо обратното – той разглеждаше ненасилието като начин за сдобиване с морална и етична сила, както и като средство за постепенно постигане на хармония в обществото. Аз го познавам като любящия мил дядо, който виждаше в мен само най-доброто и се стараеше да го извлече на повърхността. Той вдъхнови не само мен, но и хиляди други хора да станем много по-добри, отколкото сме си мислели, че можем да бъдем.”

Уроците на Махатма Ганди са универсални и разказват за себепознанието и самоконтрола, за идентичността, за силата и смелостта да отстояваш себе си и да уважаваш мнението на другите, за възпитанието и справянето с агресията между децата, за приятелството и семейството – като в основата им е как да изразяваме собствените си чувства и да впрягаме силата на гнева за добри цели. Да променяме себе си и света чрез ненасилствената комуникация.

Ето какво казва още пред “Фигаро” Арун Ганди – писател, журналист и преподавател, основател на Института за ненасилие и световно образование “М. К. Ганди”, чиято цел е борбата срeщу физическата и психологическата експлоатация на децата в бедните развиващи се държави. Внукът живее в САЩ, но обикаля целия свят, за да разнася посланието за мир на своя известен дядо.

– Мистър Ганди, насилието в света в наши дни  без съмнение е по-разпространено и обезпокоително усилено от световните медии, отколкото в света, в който е живял дядо ви. В този случай посланието му за даровете на гнева все още ли е валидно?

– Трябва да стане пределно ясно, че източникът на това послание за ненасилие е в нас самите. Ненасилието не е просто начин на живот, в който насилието е невидимо или не съществува. То е съзнателно усилие и ангажимент – да не нараниш някого по какъвто и да е начин: морално, духовно, физически, психически, икономически или социално. Човек, който практикува ненасилие, трябва винаги да се води от състраданието си към всички други хора. Дядо ми казваше:

Ненасилието трябва да се превърне в начин на живот
Това не е дреха, която да я носиш през деня, а през нощта да съблечеш”.

– Тероризмът, чиято жертва е вашият дядо, убит през 1948-а, вече придоби огромни размери. Как може ненасилието да играе ролята на “оръжие” срещу този унищожителен феномен?

– Наистина ме е страх за човечеството. Много често религиите биват интерпретирани и опорочени от онези индивиди, които искат да експлоатират и контролират останалите. Хората участват в най-лошите форми на насилие – расизъм, потисничество, войни и холокост – в името на бог.

Дядо ми беше невероятно отворен към всички хора от всякакви религии и тези негови усилия вдъхнаха кураж и увереност на много мюсюлмани да останат в Индия, въпреки създаването на Пакистан, който е мюсюлманска държава. Махатма Ганди вярваше, че ислямът е ненасилствена религия. В Индия проблемите между индусите и мюсюлманите, които все още възникват, не са породени от невъзможността на тези хора да живеят заедно, а от властта и влиянието на онези, които искат да експлоатират и използват в свой интерес религиозните различия. Въпреки това ненасилието няма за единствена цел и единствен принцип разрешаването на конфликти.
Уважението към другите ни позволява преди всичко да разберем кои сме ние
Нашата собствена роля в живота – а също така и как да изпълним тази си роля, така че всички да имат полза от това.

– Какъв е вашият спомен за Махатма Ганди?
– Спомням си го като моя дядо, който въпреки задълженията си, държеше да прекарва всеки ден по един час с мен, за да си говорим. Разбрах, че за него беше приоритет да отделя част от деня си за моето възпитание и обучение.

За да ме научи на дисциплината, която толкова уважаваше, той ми помагаше да подготвя разписание за задачите си през деня, така че да имам време както за игри, така и за учене и за работата, която трябваше да свърша за ашрама.