svetlin-rusev-295129-810x0В Политбюро се “раздираха от единство” още при откриването на монумента на Старчев. Имаше настроения и срещу НДК, срещу всичко, което Людмила Живкова правеше.

Тогавашният министър на културата Георги Йорданов, ако е откровен, и ако смее, нека каже истината. Защото той знае нещата “от кухнята”, казва големият ни художник пред Дир.бг по повод отстраняването на монумента.

– Г-н Русев, демонтирането на монумента с автор Валентин Старчев “1300 години България” върви с пълна сила. Чувствате ли това като поражение?

– Двамата със Старчев бяхме там, когато започнаха разрушаването. Имаш чувството, че решат живо тяло. И най-големият цинизъм – излъгаха, че той се бил съгласил да участва в пренасянето на частите от паметника във Военно-историческия музей! А това е все едно да пренесеш в едно гробище част от един труп и то с участието на родителя му!

Това са безумни лъжи, на които Старчев реагира, аз – също. Щели да правят пресконференция и щели да го поканят! Това е все едно да поканиш един автор на собственото му погребение. Това е ужасен цинизъм!

– Как се стигна до тук, от Ваша гледна точка?

– Паметникът беше много бързо построен за откриването. Но беше оставен на съзнателна саморазруха поради безотговорността на Общината и на държавата.

Трябваше ли този паметник да бъде оставен без охрана?

Още праз 2002 година беше създадена експертна комисия от инженери, от архитекти, строители, авторът Валентин Старчев и моя милост. Излязохме със заключение какво трябва да се направи. Облицовката да се възстанови, със съвременни средства да се укрепи и т. н. Но нищо не последва.

Това, което беше изнесено сега на пресконференцията на Столична община, няма нищо общо с реалностите.

Това беше един обект, който беше съзнателно занемарен. А това е уникален паметник. Те това не пожелаха да разберат. Като решение, като архитектура.

Неслучайно, когато идваха гости от чужбина, не можеха да проумеят, че през 80-те години у нас е възможно да се построи такъв монумент.

Когато големият диригент Караян беше в България, той дори посети ателието на Старчев и беше във възторг.

Френският министър на културата, когато дойде за сесия на ЮНЕСКО, също беше във възторг. Снимаха се пред паметника.

Този паметник показва едно съвременно мислене, развива идеята за нашата 1300-годишнина и представлява един много интелигентен разказ за цялото развитие на България.

Казвам го и се подписвам – този паметник е с изключителни качества, сравним с най-доброто, което се създаваше в европейското изкуство.

Няколко архитекти от Великобритания и то от Бюрото на един от най-големите архитекти, идваха и видяха паметника. Един от тях дословно каза: “Не мога да си представя как е било възможно в тези години, да се създаде и изгради такъв съвременен паметник!”

618x396

– Монументът на Старчев, не е долюбван още от Тодор Живков…

– Когато, като председател на Съюза на българските художници, бях с Тодор Живков в Шумен и му представях тамошния паметник, след приключването той се изправи и каза: “Е, това е паметник, не като онова бесило пред НДК!”

Тогава аз му опонирах: “Паметникът пред НДК е по-различен, но не е по-лош, другарю Живков!” Той кипна, разкрещя се, фръцна се, всички тръгнаха с него. Аз останах сам. Само актрисата Жоржета Чакърова, която е шуменка, остана с мен.

Опитах след това да искам среща с него, за да му обясня. Но така или иначе, тя не се състоя.

Това беше един паметник, срещу който имаше настроения още при откриването му. Имах конфликт с Тодор Живков по този повод.

– Какви бяха причините за това негово отношение?

– От една група от Политбюро бяха създадени настроения срещу паметника на Валентин Старчев. Имаше настроения срещу самия Дворец на културата, както срещу всичко, което навремето правеше Людмила Живкова.

Настроенията срещу паметника, след като вече тя си отиде от този свят, ги създаваха членове на Политбюро, които отговаряха за други паметници. В самото Политбюро на ЦК на БКП по принцип се “раздираха от единство”.

Тогавашният министър на културата Георги Йорданов, ако е откровен, и ако смее, нека дойде да каже истината. Защото той знае нещата “от кухнята”. Той строеше този паметник, той строеше НДК, той беше отговорен по линия на Политбюро за този план.

Не е премахван войнишкия паметник. Напротив, това, което беше останало и плочите е спасено, но те са в такъв вид, че не знам какво могат да направят от тях, след като преди години се отхвърли проекта на арх. Атанас Агура.

Днешното противопоставянето на паметника “1300 години България” на мемориалните плочи на войничетата от Първи и Шести пехотен полк, е ужасна манипулация на общественото мнение.

Войнишкият паметник, който се намираше на мястото на днешното НДК.

Войнишкият паметник, който се намираше на мястото на днешното НДК.


– Има ли някакво негативно отношение срещу самия Валентин Старчев?

– Отношението срещу него се формира от настроенията срещу паметника. Стигна се дотам, че хора, които ги изключихме от Съюза на художниците за плагиатство, дават мнение за творбата на Старчев.

Иначе всички казват, че много уважават и много ценят Валентин Старчев, но това си е чиста демагогия. След като го уважаваш и го цениш, все пак ще му разрешиш да защити това, което е съградил.

– Как се чувства сега Старчев чисто емоционално?

– Ние постоянно сме с него. Как може да се чувства? Да създадеш такъв паметник е шансът на живота на един творец. И когато виждаш една хунвейнбинска и талибанска вълна, че разрушава творбата ти…

Те не си дават сметка, че той освен голям художник, е и жив човек! Той е спортист и Слава Богу, се държи, но знае ли човек…

Това е безумно издевателство върху един от нашите най-големи скулптори.

Разрешават на всякакви случайни мижитурки да препикават паметника, а на всичкото отгоре след като го разрушаваш, искаш от автора да си направи публично харакири!

Това са неща, които не мога да проумея как могат да се случат!

Всички, които си траят, всички, до които Съюзът на художниците написа писма и те не отговарят, са съучастници в това разрушение на едно произведение на изкуството! В едно духовно погребение!

Такива официални писма има до министър-председателя, до президента, до министъра на културата, до кмета Фандъкова… Съучастници са и нашите колеги, които си мълчат, като че ли не ги засяга. Единствено Вежди Рашидов реагира много категорично в защита на паметника.

– Но не може да се отрече, че защитата на монумента доста закъсня. Толкова години пред очите на обществеността под паметника се събираха наркомани, паметникът се оскверняваше и рушеше и като че ли на никого не му правеше впечатление…

– Не съм спирал да пиша… Но така или иначе обществеността се надигна малко със закъснение. Но никой не вярваше, това е истината, не допускаше, че Столична община може да стигне до тук.

Старчев предложи преди години проект, в който нещата се опростяват с едни по-съвременни технологии, за да се реконструира паметника. Но зам.-кметът Чобанов заяви, че този проект бил отхвърлен.

И непрекъснато се спекулираше с общественото мнение. “Глас народен, глас – Божи”. С циничното оправдание “Глас народен, глас – Божи”, са пращали хора на ешафода, пращали са хиляди в концлагерите!

С колегите се питаме: “Кому и защо е нужно всичко това?!”

 

Бел. ред. Да припомним: Българин от Лондон иска да реставрира паметника пред НДК