Интервю на Десислава Пътева с д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници и директор на МБАЛ „Света Богородица”.

Dr-Nikolai-Boltadjiev-portret

Д-р Болтаджиев, в отворено писмо до премиера Бойко Борисов предложихте да бъде възприет нов подход по отношение на стандартите за качество на медицинските услуги, тъй като смятате, че някои от тях са изцяло лобистки. Какви промени трябва да бъдат направени, за да се стигне до реално повишаване на качеството на предлаганите здравни услуги, а не то да бъде само проформа?

Тези стандарти не са за качество, а са изработени лобистки и включват количествени критерии. Куриозно е това, че някои от тях дори са издадени за определени клиники или за определени професори. Смятаме, че не е необходимо стандартите да са разделени по специалности. Трябва да има един терапевтичен стандарт, един хирургичен, един диагностичен и един в доболничната помощ, но с критерии за качество.

Миналата седмица имахме среща с д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване към Народното събрание, на която обсъдихме този проблем и обещахме до месец да ѝ предложим концепция за написване на тези стандарти. Ние дори ѝ предложихме да направим самите стандарти, но тя предпочита да ѝ представим концепция, по която да се изработят.

Знаем, че тези стандарти са от 2010 г. Благодарение на тях, разходите за лечебните заведения се увеличиха значително. Ние си спомняме, че дотогава близо 800 млн. лв. оставаха неизползвани. С въвеждането на медицинските стандарти, изведнъж парите започнаха да не стигат, защото стандартите оскъпиха услугата.

Това принуди много болници да търсят начин за дофинансиране, за да могат да отговорят на стандартите. И тъй като клиничните пътеки са с фиксирани цени, единственият начин това да се случи беше да се увеличат хоспитализациите. Смятаме, че излишното оскъпяване на дейността на медицинската услуга от стандартите е причината за скока на хоспитализациите от 2010 г. насам.

С други думи, тези хоспитализации са фиктивни и се правят, за да се източва Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)… 

Не са фиктивни, но очевидно се хоспитализират пациенти, които могат да се лекуват амбулаторно, само и само да може да се увеличи оборота, тъй като пътеките са с фиксирани цени. Единствено чрез хоспитализациите лечебните заведения могат да получат повече пари.

В интерес на истината, тези стандарти бяха направени, за да може да се закриват болници и да се пренасочват пациентите от общинските и частните болници към големите държавни болници. Но видяхме, че стандартите причиниха големи затруднения и при тях.

Повечето големи болници, особено държавните, не винаги отговарят на стандартите, докато по-малките отговарят на тях. Така че не се получи ефектът, който беше търсен. Така или иначе, ако този ефект е търсен, това е социално инженерство, което е за сметка на болния човек.

Общинските болници ли са най-уязвими от въвеждането на стандартите? 

Да, общинските болници са най-уязвими, тъй като в тях се лекуват хората от малките градове и селата. Там се лекуват социално слаби хора, там се лекуват много пациенти, които са с малка и средна патология, там работят по евтините пътеки. Ето това е проблемът.

В момента общинските болници изнемогват. Преди две години беше наложена и друга мярка – определянето на бюджетите на болниците. Всичко това са механизми, които с нищо не подобряват системата. Напротив, затрудняват достъпа за пациента, не спомагат и за подобряването на качеството на медицинската услуга.

Приветстваме изявеното желание от почти всички политически партии за демонополизация на здравната каса. Това вече би подобрило много нещата. Представихме законопроекти за промяна на три закона, без които не може да се направи демонополизация на касата. Считаме, че по този начин помагаме на политиците и ги улесняваме да вървят в правилната посока.

Ако има конкуриращи се здравни каси, то това ще доведе до сключване на договори с болниците, при които ще има по-високо качество на по-ниска цена. Това ще е регулаторът, който ще повиши качеството и ще определи оптималните цени на здравните услуги.

Не познавам друг механизъм, освен честната конкуренция, който може да подобри качеството и да намали цената. Ако някой измисли друг механизъм, сигурно ще вземе Нобелова награда за икономика.

Как би могло да се гарантира прозрачното разходване на парите от здравната каса? Докога ще се налага здравноосигурените пациенти да доплащат за медицински услуги, за които публичният фонд отпуска средства? 

Това е един много голям проблем, който също е продукт на тези регулации. Той е продукт на факта, че както стандартите оскъпяват медицинската услуга, така и определянето на бюджетите не позволяват да се покрият разходите за услугата.

Една услуга съществува при условие, че нейната цена е покрита, независимо дали ще бъде покрита от публичния фонд, или пациентът ще доплати. Ако тази цена не се плати, няма да има такава медицинска услуга. Колкото повече системата се администрира и регулира бюджетно, толкова повече пациентите ще плащат от джоба си. Ние виждаме, че средствата, които трябва да плащат пациентите, се увеличават.

Друг проблем е, че доплащането не е регламентирано. Ако доплащането се регламентира официално, законово, пациентът ще стане добър контрольор на системата. По този начин няма да има фиктивни пациенти или пациенти, които да се лекуват в болница, ако могат да бъдат лекувани в доболничната помощ.

От друга страна, това ще даде стимул, за да заработи по-ефективно допълнителното здравно осигуряване, което сега съществува, но покрива или доплаща за импланти например, но не и за лечение.

Как гледате на отказа на Българския лекарски съюз (БЛС) да подпише анекса към Националния рамков договор? Не е ли абсурдно това, че освен договорените по-високи бюджети за болниците, в текста е заложено въвеждането на индикативни стойности на месечните разходи, тоест прави се опит да се сложи лимит на плащанията за дейности, които до този момент са били безлимитни, в това число и ражданията…

Точно така, става дума за плащанията за раждания, за диализа, за лечението на онкоболни, включително и лекарствата за онкоболни, за импланти… тези неща досега не бяха лимитирани. Ние сме против въвеждането на каквито и да било лимити. Но искам да кажа и друго нещо, което е много важно – бюджетите на болниците са определени незаконно.

В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е посочен точният ред – Надзорът на касата разпределя средствата по районните здравноосигурителни каси, които правят бюджетите на болниците. В случая, Надзорът е направил този по-висок бюджет на болниците, което е незаконно.

От друга гледна точка, тези бюджети не се съгласуват с Българския лекарски съюз (БЛС). Струва ми се, че Надзорът на НЗОК играе с морковчето и тоягата, тъй като частта с лимитите на болниците няма нищо общо с БЛС. Касата излезе с решение, че се спускат новите лимити на болниците, без значение, че БЛС не подписа анекса.

Депутатите поискаха от новия здравен министър д-р Николай Петров да направи пълна ревизия в здравеопазването, както и два пъти в годината да прави отчети. Необходимо ли е той да направи реформи на „реформите” на здравния министър д-р Петър Москов?

Все още нямам впечатления от новия министър, тъй като не съм видял да са осъществени реални политики. Нашето сдружение поиска среща с него, още при стъпването му в длъжност, но до момента такава не е осъществена. Целта ни е да му предложим политики. Считаме, че при диалог с него и при желание от негова страна, системата би могла да се подобри.

Колкото до Петър Москов – той не направи никакви реформи. Напротив, остави един юридически хаос, който ще продължава. Очакваме решение на съда по основни нормативни актове, които ще паднат. През септември ще е първото дело за наредбата за основния пакет дейности, тоест това е всичко, което касата покрива.

Има едно дело, което БЛС заведе, а нашето сдружение обедини двете жалби. Това е делото срещу служебния рамков договор за миналата година, който беше решение на Надзора на касата. Делото беше спряно, тъй като се изчаква излизането на решение за основния пакет.

Основният пакет вероятно ще падне, защото е незаконно издаден, не се базира на член от закона. Ще се обяви за нищожен и служебния рамков договор за 2015 г. Ако това решение излезе, ще се окаже, че и до момента ние работим при нищожен нов рамков договор.

Преди време Вашето сдружение реши да подпомогнете лечебните заведения да заведат искове срещу НЗОК, с които да им бъдат възстановени разходите по въвеждането на пръстовите идентификатори, отменени от Върховния административен съд. Има ли болници, които вече са успели да си върнат инвестицията?

Заедно с Центъра за защита правата в здравеопазването атакувахме цялата наредба за достъп и пръстовите отпечатъци. Знаем, че съдът отмени пръстовите отпечатъци и те вече не функционират.

Трябва всяка болница да заведе дело, за да си възстанови разходите, тъй като има болници, които купиха по 80-100 четци за пръстови отпечатъци. Това са големи суми, а беше назначен и персонал, който да работи с тази апаратура. Така че има много големи разходи, но не мога да кажа дали вече има болници, които са завели дела за тези разходи.

При последния ни разговор коментирахме скандала между служебния здравен министър д-р Илко Семерджиев и директора на Изпълнителната агенция по лекарствата доц. Асена Стоименова. Като че ли този случай много бързо се потули, останахме с впечатление, че беше заметен под килима, макар че беше намесена и прокуратурата.. 

Там вероятно е имало лобистки интереси, но при всички положения не от страна на служебния министър, тъй като той е временен министър. Очевидно имаше някакви конфликти. Самият здравен министър е принципал, той е шефът на директорката. Той може всичко да ѝ заповяда, както и да я уволни. В йерархията е така. Ако накарам санитарят да измие пода, дали това ще е натиск?

В едно скорошно интервю новият здравен министър д-р Николай Петров казва, че се полагат усилия за оптимизирането на работата по доставките на медикаменти чрез електронна платформа, чието изграждане започна при д-р Москов. Смятате ли, че такава мярка би могла реално да осветли процеса по доставката на лекарства, да прекъсне корупционните практики?

Тази идея е много стара. Дори преди години имаше подобна идея за централизирани доставки. Москов изгради платформа, но тя беше атакувана в съда. Доколкото разбирам, се оказва, че не е незаконна и ще я пуснат. Ако болниците купуват по-евтини лекарства оттам, в това няма нищо лошо.

Страх ме е, че при едни централизирани търгове, може би няма да се постигне желаният ефект, тъй като е възможно да се наруши конкуренцията между фирмите, търгуващи с лекарства. Дано това не се случи. Нека да видим какво ще стане. Наистина, ако се подобри конкуренцията и цените през тази платформа са по-ниски, защо да не купува всеки оттам?

Така или иначе, не е ясно какъв ще бъде резултатът. Допускате ли, че е възможно да бъде продължена политиката по въвеждане на „реформи”, които по-скоро вредят на здравеопазването? Вие самият казахте, че в момента със здравното министерство няма диалог. 

Ако не се смени генерално политиката, са възможни решения, които са продиктувани от мързела. Ето, видите ли, парите за болниците не стигат, ще им сложим бюджет. Ето, има проблем, ще го регулираме на съвсем ниско ниво.

Това говори за нежелание да се погледне системата отвисоко и да се променят генерални неща. Правят се регулации, които са в ущърб и на пациентите, и на лекарите. Да не говорим, че системата е изтощена, тя е на ръба от това свръхрегулиране и свръхадминистриране. Смятам, че посоката трябва да се обърне.

 

източник: a-specto