facebook_2Как екипът на социалната мрежа Фейсбук решава кои от постовете да изтрие от социалната мрежа и кои да остави? Отговор дават над 100-те наръчника, презентации и схеми за вътрешно ползване, с които се е сдобил британският в. “Гардиън”. В тях се съветва как да се третират постове, свързани с насилие, реч на омразата, тероризъм, порнография, расизъм. Има дори указания как да се процедира при данни за нагласяне на мачове или канибализъм.

“Файловете на Фейсбук”, както ги нарича британското издание, изтичат в ключов момент – както в САЩ, така и в Европа се оказва натиск върху социалната мрежа, която на практика е глобален цензор, да дефинира ясни правила за третирането на информацията, която потребителите качват в нея.

Същевременно задачата на хората на Зукърбърг не е лека – става дума за огромно количество постове, които трябва да бъда обработвани изключително бързо и същевременно много от тях имат специфичен контекст. Един от документите например казва, че Фейсбук преглежда повече от 6.5 милиона доклада седмично, свързани само с фалшиви профили, и за всеки от тези случаи има около 10 секунди, в които да се вземе решение.

Може би най-ясни са множеството примери за това какви съобщения могат и не могат да бъдат трити.

Не се трият съобщения, от рода на:

– “Ритни човек с червена коса.”

– “За да счупиш врата на кучката, трябва да окажеш целия натиск в средата на гърлото й.”

– “Нека бием дебели деца.”

– “Ако не спреш да се държиш като кучка, ще трябва да ти отрежа езика.”

За тези съобщения се счита, че съдържат заплахи за насилие, но то е твърде общо и не е насочено ясно към конкретен човек.

Трият се съобщения, подобни на:

– “Някой да застреля Тръмп.”

– “#намушкай и вземи страха на ционистите”

В първия случай се взема предвид, че става дума за американския президент, а във втория – че има етнически привкус.

В наръчника се казва още: “Трябва да отбележим, че езикът на насилието невинаги е сериозен, докато специфичността на изказа не ни даде ясна индикация, че вече не става въпрос за изразяване на емоция, а преминаване към специфичен план. От тази перспектива изрази като “ще те убия”, и “майната ти и умри” не са сериозна заплаха, а бурно изразяване на нехаресване или неудовлетвореност.”

Интересни са и политиките за това кои снимки и видеа са допустими и кои не – чест повод да се говори за неподходяща цензура от страна на Facebook. Всякакви образи, които демонстрират насилствена смърт, по подразбиране са недопустими – но има и изключения. “Видеа на насилствена смърт са смущаващи, но могат да помогнат за осъзнаването на даден проблем. По отношение на видеата смятаме, че децата се нуждаят от защита, а възрастните – от избор”, се казва в наръчника.

Това означава, че определени снимки – например от военни действия, които дават информация за реално случващото се някъде по света – могат да бъдат маркирани и възрастен човек да избере дали да ги погледне или не, но когато става въпрос за профили на деца, те няма да ги виждат. Когато пък има снимки на несексуален тормоз над деца, те се оставят, освен ако не представят действията в тях в добра светлина. Причината за това – властите по света често ползват социалните мрежи за разкриване на престъпления и подобни снимки могат да бъдат ценни за намаляване на престъпления. По същия начин се процедира и с видеата и снимките с насилие срещу животни – махат се или се маркират, ако са много брутални и графични, но често се оставят, за да бъдат ползвани от разследващите органи.

Когато става въпрос за голота в снимките, въпрос, по който има поне един скандал месечно в социалната мрежа, нещата стават по-сложни – трябва да се отчита и контекста на снимката. Даден е пример с кадри от концентрационни лагери, на които се виждат голи хора. Важни са няколко елемента от контекста – става дума за исторически кадри, голите хора са изключително слаби и недохранени, кадрите са направени в лагер. Затова снимката остава.

Най-объркваща е политиката по отношение на постовете със сексуално съдържание. Например по отношение на “порното за отмъщение” – когато някой публикува порнографска снимка или видео с някой друг без негово съгласие – трябва да се изпълнят три различни критерия – снимката да е направена в частен имот, да има гол, почти гол или осъществяващ сексуален акт човек в кадър и да има потвърдена липса на съгласие от този човек.

Много други казуси са още по-заплетени, така че балансът между цензурата и поддържането на приличен език е изключително труден , особено когато се налага да вземаш такива решения за секунди.