moneyСкандалът между разследващия журналист Васил Иванов и „Нова телевизия” е грозна картина. Личното стана прекалено много, етикетите са повече от фактите, а публиката следи историята единствено със сеирджийско наслаждение. В същото време бизнесменът Сашо Дончев разказа как главният прокурор Сотир Цацаров го попитал загрижено – на среща при Георги Гергов в ЦУМ – защо му трябва да подкрепя критични медии.

Могат ли медии да бъдат поставяни в зависимост от силните на деня, които да „разрешават” теми? Могат ли журналисти да бъдат поставяни в зависимост от институции, които да им „подсказват” какво да разследват? Може ли една авторитетна медия да бъде разклатена буквално за ден в услуга на бъдещия й задкулисен купувач? Може ли най-висшата власт да привиква бизнесмени и да им държи сметка кои медии и кои партии подкрепят? Може ли едни теми в медиите да се оказват свръхприори-тетни поради кефа на най-висшата власт или пък на подкрепящите я задкулисни играчи? За съжаление отговорите на всички въпроси клонят към „да”.

С минимални изключения медиите в България не могат да се издържат от пазара. Най-големите телевизии успяват, но с цената на компромиса да сключват сделки с властта – „приличие” срещу договори по европейските фондове. Няма как да има разследване например за откраднатите пари от железопътна инфраструктура, което директно причинява смъртоносни катастрофи, защото следващия път ще пропуснеш раздаването в съответното министерство. Условието на играта е такова – няма нужда да се вписва в договори.

Другото голямо перо в рекламните приходи е хазартът, която превзема ефира на най-големите телевизии и постига поне два ефекта – стимулира разложението сред най-бедните прослойки, които се разделят и с последните си левчета, за да търкат талонче-та; но и увеличава приходите на медиите и ги поставя в зависимост от хазартните босове, които по правило са в сивата зона между властта и улицата.

Подправка към ястието е и пълната безконтролност на някои институции, както и де фак-то липсващото разделение на властите. Когато всичко се разпределя от едно гише – и обществени поръчки, и прокурорски проверки, и пари за медии, тогава е нормално да привикват главните редактори, за да декларират пред камерите, че никой не им оказва натиск. В тази ситуация е цяло чудо, че все още има журналисти, които се стараят да работят качествено и според стандартите. Има ги и в най-големите телевизии, колкото и зависими да са собствениците им.

Актуалният скандал иска от нас да забравим това, да поставим всички под общ знаменател и отново да забравим дълбоките причини за нерадостната медийна ситуация. А следващата седмица очакваме поредната класация за свободата на словото на „Репортери без граници”. Миналата година бяхме на 113-о място от 180 държави. Прогнози за тази?
Дата: 24.04.2017 00:01
Източник: Капитал Daily – стр. 9 От текст на Иван Бедров за Deutsche Welle