Мистер Сенко бил живата реклама на смядовската луканка

Създател на прословутата марка е Коста Попов от Шумен, след 1944 г. колбасът е затрит

Оригиналната смдовска луканка се появява в края на 1925 г. и неин създател е Коста Попов.
Той е роден през 1903 г. в Констанца от майка румънка и баща българин. Завършва колбасарско училище в Букурещ и през 1922 г. се връща в Шумен.

Още тогава има идея за луканка и прави опити в Панагюрище и Троян. Търси специфично място и въздух, които гарантират качествено зреене на месото.

През 1925 г. постъпва на работа в събирателно дружество „Смядовски глиган”, основано две години по-рано от търговеца Йордан Джанков и финансиста Стоян Домузчиев. фабриката им основно зарежда със свинско месо и мас българската войска.

Тук Коста Попов намира всички условия, за да реализира идеята си.
Основният продукт е месото от рижкото черно прасе, масово отглеждано в близкото село Риж.
То се смесва с биволско и се омесва със специални подправки, броя и съотношението на които знаел само Попов. И след това дъщеря му Нели.

Магията започвала още с изжилването на месото (изваждане на жилите), продължавала с насичането му на малки парченца (те не се мелят на машина) и завършвала с изсушаването на безподобното местно въздушно течение (фабриката е между два хълма).
Зреенето на колбаса траело 35-40 дни, периодично обработван на ръка, за да придобие специфичния сплескан вид.
Новият деликатес бързо превзема родния пазар и още през следващата 1926 г. прекрачва границите на Италия и Германия и други европейски държави.

Прословутият илюзионист Мистер Сенко, личен приятел на Коста Попов, бил живата реклама на смядовската луканка, тъй като не тръгвал на гастролите си в чужбина без нея.

За 10 години – от 1923до1933г., Попов постепенно изкупува една трета от дяловете на фабриката и става третият съсобственик.

Славата на смядовската луканка крачи триумфално по света до 1947 г., когато фабрика „Смядовски глиган” е национализирана. Джанков и Домузчиев са осъдени от Народния съд и пратени в затвора.

Новите господари държат Коста Попов на работа две години и после го уволняват. Решават, че вече са овладели тънкостите на луканката и могат без неговата „капиталистическа” помощ.
За да прехранва семейството си, той две години е шофьор на товарен камион. За това време производството на луканката се срива и машините от фабриката са откарани в Шумен и Търговище.

Искат – не искат, началниците на месокомбината в Търговище викат класовия врагПопов и го правят началник на отдела за месопреработка.

Той обаче не седял в кабинета си, а бачкал заедно с работниците. Не позволявал на никого да точи ножовете, защото била не само тънка, но и опасна работа.

И през 1954 г. белята става нож отрязва дясната му ръка над лакътя
Умира четири години по-късно, като през това време се научава да пише с лявата си ръка.
През 1956 г. държавата съвсем затрива родното място на смядовската луканка. Прехвърля фабриката на Строителни войски и фуражките я превръщат в свинарник.

Луканката, която се произвежда в други градове, няма нишо обшо с пъовообраза. И тук съдбата изкарва на сцената Пенчо Кубадински тогава член на Политбюро и пръв съперник на Тодор Живков в авджилъка.

В края на 70-те години той води наша делегация в Италия. На прием в посолството сервират и смядовска луканка. Присъства някакъв българин емигрант, който опитва от нея и заявява, че тя няма нищо общо с вкуснотията, която някога бил ял.

Това амбицира Кубадински. Той взема сградата от Строителни войски и осигурява кредит за ремонта й и за доставка на машини от Австрия. Е, на втория етаж си прави и специално обзаведена трапезария, където разпускал след тежки ловни екшъни из родните лознишки поля и гори.
И в някогашната фабрика пак започва производство на смядовска луканка. Никой не се сеща да пита Нели Попова за рецептата. Правят я по тогавашната „вътрешноотраслова нормала”, ако някой може да разбере какво точно означава този езиков бисер.

Но нещо от мястото и климата все пак я доближава до първообраза. През 1993 г. наследниците на Джанков, Домузчиев и Попов успяват да си върнат фабриката. В началото са 13 души. Битката с тогавашните шефове на „Родопа” на централно и местно ниво е жестока.

Наследниците печелят земята и сградите, но шефовете си отмъщават, като изнасят всички машини от фабриката.
Години семейството на Нели Попова се бори за кредит, с който да възроди славата на рода си. фабриката безмилостно се ограбва, изчезва дори и товарният асансьор. А луканката, която незаконно се кичи с името „смядовска”, правят в няколко български града. Но тя няма нищо общо с първообраза на колбаса, създаден от Коста Попов.

Дата: 05.04.2017 01:47 Източник: Клуб 100 – стр. 28