IMG_7029AНе всеки знае, че ямболската Регионална библиотека, макар и да не е от най-големите, също притежава старопечатни, редки и ценни книги. Старопечатните книги, които се пазят в хранилището на бившата Спестовна каса, са около 40 на брой. Естествено, най-старата в ямболската библиотека е Книгата на книгите – Библия от 1801 г.

Тя е дарена от нашия съгражданин Панайот Пеев, живял на ул. „Св. Георги“ 30. В тъмните дебри на началото на 19 век се е продавала срещу предплата от 6 рубли. Въобще старопечатните книги (до 1878 г.) в библиотеката са все преводни – от руски и от западноевропейски езици. Очевидно и старите ямболци са били с поглед вперен в Русия по онова време, защото попадам на „Несторова летопис“ от 1824 г.

В нея се разказва за това кога и от къде се слага началото на руската земя, та е станала това, което е. Ала и френската образованост не е била никак чужда на просветените ни съграждани, след като в библиотеката се пази „Гранд атлас космобиография“, доколкото разчитам с никаквите си познания по френски, от 1858 г.

Според правилата на библиотечното дело в раздел „Редки и ценни книги“ се пазят издания от 1878 г. до 1944 г. „Черковнопение за неделните и праздничните дни през цялата година“ е издадена 1878 г. в издателството на Христо Г. Данов в Пловдив.

Премного интересна от същата година е „Български народни гатанки – българска мудрост – 777 гатанки“. Книгата е посветена на „Негово сиятелство имперския руски комисар в България генерал-адютант княз Дондуков-Корсаков, положил основите на българската държавна самостоятелност. Настоящий сборник „Мудрости“ безконечного признателного болгарского народа посвещает“. Под това пише – Болгарин Тончо Маринов.

По-интересни обаче са своеобразните „приписки“ от по-ново време, оставени през годините с химически молив от някогашни читатели на сборника. Едната бележка гласи: „Нищо свързано и общо няма с тези глупави гатанки“, а втората е: “Прочел с удоволствие тази несвързана книга…!?!“

Отзивите ме заинтригуваха, опитах се да сверя гатанките с отговорите им, посочени в края на книжката и наистина никъде не намерих никаква връзка между питането и отговарянето. Странна книжка наистина, но пък е показателно, че без фейсбук и съвременните технологии, някогашните читатели са намирали начин без проблем да оставят за поколенията своите мнения и отзиви.

В един момент четенето на читателските бележки по книгите, точно както при средновековните приписки в полетата, става по-интересно и от самите книги. Така, например, в книжле от 1880 г. намирам публикувана пиеската „Цилиндър – смешна позорищна игра в едно действие“. Отдолу е нарисуван цилиндър, а неизвестен читател е написал закачливо с мастило: „Този цилиндър много модерен“. Накрая на пиеската се четат цели два отзива и то диаметрално противоположни.

Единият сече директно и безапелационно: „Много безсолна“, а другият е положителен: “Много смешна“.Това е – няма нужда от литературна критика, без много словесно разточителство двете основни посоки са зададени.

Очевидно четенето на драматургия по онова време е забавлявало четящите ямболци, защото на пиесата „Двамата железари“, издадена 1899 г., анонимен читател е написал авторитетно и ласкаво „Добра книга“. Нашите предци не са странели и от най-високата литература.

Попадам на Шекспировия „Крал Ричард III“ от 1894 г. Тук писанията с химически молив са прелюбопитни. Изглежда Шекспир бая е озорил четящия, но доволен след усилието, той е написал: „Хубава книга като четеш с търпение“. Втори читател на тежката артилерия в английската класика пък е увековечил своя извод от прочетеното чрез хубава българска поговорка: „Който ламти за чуждото, зло намира“.

В сборник от различни учебници, съдържащ „География на България“ от братя Шкорпилови и притурка за съседните на България земи, намираме „Учебник за средните учебни заведения“, издаден 1889 г., където откриваме как е стоял Ямбол на картата на България по онова време: „Ямбол (11 241 жители) е търговски град на железницата от Пловдив за Бургас.

В околностите му има много старини, а именно до с. Таушан тепе (дн. Кабиле), гдето се намират развалините на средновековния град Дъбилин (Диосполис, Диампол), по името на който е бил наречен близкия град Ямбол.“ Неточността тук е очевидна – въпросните старини не са от средновековния Ямбол, а от античния тракийски и след това римски град Кабиле, но е простима за онова време.

В същия учебник има и едно изречение за Елхово, което фигурира с турското си име Казалъ агач – пише, че има 1720 жители и там са развалините от един стар мост.
първо издание на „Записки по българските въстания (Разказ на очевидци) 1870-1876 г.“ от Захари Стоянов от 1884 г.

Ако трябва да обобщим, в първите десетилетия след Освобождението четящите ямболии са се докосвали до разнопосочни сфери на познанието. Класиката не им е чужда, срещаме „Дон Карлос“ и „Разбойници“ от Шилер, 1894 г., „Вилхем Тел или освобождението на Швейцария“ от 1880 г. и др.

Редом с „Нова лесна метода да се изучава български език, а практически руски и гръцки, съчинено от Сава Доброплодний“ (1885г.), срещаме изданието „Природа или книга за чудесата на светът“ (1882 г.), посветено на вулканите и влиянието им върху атмосферата.

Интересна е „Любен Каравелов и неговите клеветници“ от Захари Стоянов (1885г.), която показва за противоречивия поглед на съвременниците към дейците на национално-освободителното движение. Вълнуват ни не само домашните работи. В последните години на 19 в. не са ни чужди световните идеи, четем: „Демократията“; „Декларация за правата и длъжностите на човека и гражданина“ /1898г./, „Театърът като нравствено учреждение“ (1899г.) и др.

Библиотеката ни притежава и редки и ценни списания от същия период (1879-1944 г.) Макар и това да са откъслечени представители на периодиката от онова време, колкото се е запазило у наши съграждани-дарители, разлистването на страници от преди век-век и половина време е като пътуване назад във времето.

В списание „Наука“ от 1883 г. редом с откъси от „Не мили, не драги“ – по този начин са изписвали тогава заглавието на Вазовата повест, се вълнуват и от теми като „Съдържанието и значението на обвинителния акт“, „Черковний въпрос“, „Ролята на знанието в политиката“, „Непогубителност на енергията“, има произведение с фамозното заглавие „Сънят на неженений“. В „Материали за българското обичайно право“ освен че се разглеждат брачни въпроси като сватби, венчание, годеж, пристанки, но има и прелюбопитни пасажи за отношението между мъжа и жената в семейството.

Боят, например, е не само разрешен, но и почти задължителен, защото е за добро: „Да заповяда жената вкъщи при мъжа, това е докачително за мъжа и срамотно за жената. Мъжът има правото да съди, да гълчи, да накаже, да бие както жената така и децата. Няма кой да му се сърди. Не ги бие за зло я. За добро ги бие. Да не са сбърквали, да не ги бие.“ Това е – просто и ясно.

В списание „Училищен преглед“ от 1896 г. има много интересна карта за грамотността на населението по това време. Най-грамотни тогава са жителите на София, Пловдив и Котел. Днешната Ямболска област е условно разделена на две части – Ямбол и близките села около него са във втората най-грамотна група – 25-30 грамотни на 100 човека, ала Сливен и околностите му ни изпреварват по този показател.

Затова пък селата, които са откъм южната граница – днешно Елховско и Боляровско, са в групата на най-зле представените – 10-15 грамотни на 100 човека.

В списание „Български преглед“ от 1899 г. срещаме теми и заглавия толкова актуални и днес, че човек неминуемо си мисли как нищо ново няма под слънцето: „Турците и българите“; „Рапорт до министъра на търговията и земледелието върху нуждата от задължителното застрахувание на една част или всички домашни животни“; „Бугарско влияние върху Македония“.

А най-старата енциклопедия в ямболската библиотека е „Энциклопедический словарь“ в 82 тома (1890-1904 г.) плюс три допълнения от 1906 г. Намират се в Читалнята и достъпът до тях е постоянен.

източник: radio999bg.com

————————————————————————–

Регионална библиотека “Г.Раковски” – Ямбол води началото си от 1862 г., когато е основано ямболското читалище “Съгласие. Библиотеката заема трайно място в културния живот на град Ямбол почти век и половина.

  • През 1953 г. библиотеката е обявена за околийска методична библиотека с щат от 8 души.
  • През месец април 1959 г. в съответствие с новото териториално делене на страната (създаването на окръзи) библиотеката се превръща в самостоятелен културен институт.
  • През 1964 г. в библиотеката е въведена нова форма на обслужване – свободен достъп на читателите до основните фондове, генерално обработен фонд и систематично азбучно подреждане.
  • През 1972 г. от корпуса на библиотеката е изваден в самостоятелна сграда Детския отдел, в който също е въведен свободен достъп на читателите до книжния фонд.
  • През 1978 г. библиотеката напуска сградата на читалище “Съгласие” и се премества в самостоятелна триетажна сграда с подземни книгохранилища. Обособяват се самостоятелни нови отдели – отдел “Изкуство”, “Музикален отдел”, увеличава се щатния състав на библиотеката.
  • На своята 25-годишнина през 1984 г. Окръжна библиотека – Ямбол получава името “Георги Раковски”. В продължение на всички тези години библиотеката изпълнява функциите на основен културен и информационен център в Ямболския регион.
  • От 4.04.2001 г. библиотеката е вписана в информационния регистър на културните организации под наименованието “Библиотека “Г.Раковски”.
  • От 1 юли 2006 г. в съответствие с чл. 1. ал. 2 на ПМС N : 80 от 7 април 2006 г. е преобразувана в Регионална библиотека „Г. Раковски”.

В момента щатния състав на библиотеката е 25 души.
Библиотеката обслужва над 3000 читатели, които заемат около 140 000 библиотечни единици. Ежегодно в библиотеката се извършват 50 000 посещения.