„Има фабрики за гении, но не им доставят суровини.”  Думите са на Станислав Йежи Лец. Наистина барон по рождение, но той самият никога не е изтъквал този факт.

Роден на 6 март 1909 г. в Лвов, в семейството на барон Бенон де Туш–Лец и Адела Сафрин, полско-еврейски ексцентрици, които впоследствие се обръщат към протестантизма. Преди Първата световна война семейството се преселва във Виена, където малкият Станислав получава първоначалното си образование.

По-късно завършва право във Лвовския университет. От младежките си години е отдаден на поезията, която счита за неделима част от политиката, може би затова се превръща в блестящ сатирик. Трийсетгодишен издава два тома сатира.

След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в Тарнополския концлагер. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци. По-късно се присъединява към Армия Людова.

След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“. През 1950 г. поради несъгласие с тоталитарния режим в Полша, се премества в Израел, заедно със съпругата, сина и дъщеря си.

Две години по-късно се връща във Варшава, където продължава да пише, но полските власти го наказват, като многократно забраняват да се публикуват негови творби. Въпреки това той издава четири книги поезия и сатира. Най-известен остава със своите „Невчесани мисли” – афоризми, които често се бъркат с народните умотворения и градския епос, толкова остро наблюдателни и безпощадно истинни са.

1_1460222757

 

Ето и някои от несравнимите афоризми на Станислав Йежи Лец:
„В началото бе Словото. По-късно започна Мълчанието.”

„Всички хора са равни. След съответна обработка”

„Джуджетата най умеят да препъват — това е тяхното ниво.”

„Дисертация на тема: „Човекът в историята на Човечеството.“

„Железни хора — изобщо не чувствуват веригите като чуждо тяло.”

„Животът заставя човека да извърши много доброволни постъпки.”

„В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.”

„Животът се върти в кръг, все по-близо до гърлото.”

„За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.”

„Заповедното наклонение се променя. Преди удивителният знак приличаше на тояга, сега — на ракета.”

„Има фабрики за гении, но не им доставят суровини.”

„Където смехът е забранен, обикновено не дават и да се плаче.”

„Липсата на мисъл убива. Другите.”

„Любовта към Родината не признава чужди граници.”

„Не е за вярване, но лъжата е съществувала и преди да изобретят книгопечатането.”

„Някои национални трагедии се играят без антракт.”

„Предричат ми, че ще престана да бъда актуален. Те си мислят, че пиша за тях.”

„Прозорецът към света може да се затули и с вестник.”

„Той беше верен знаменосец. Стискаше в ръце дръжката на знамето, без да отклонява вниманието си, дори не поглеждаше смяната на цветовете на платното.”

„Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо.”

„Някои писатели ми напомнят ония берлински дамички, които нощем те закачат, мъркайки като котки: „Аз съм тъй хищна!“

„Мнозина от моите приятели ми станаха врагове, мнозина неприятели се сприятелиха с мене, а равнодушните ми останаха верни.”

„Видях големи актьори да играят себе си. Тогава разбрах колко биха били малки, ако не бяха толкова големи.”

„Присъни ми се действителността. Събудих се с облекчение.”

„Стреми се към лаври! Но не от чужда глава.”

„Цени думата! Всяка една може да бъде твоята последна дума!”

 

 …и въпроси:

Как да се преведе въздишката на чужд език?

В дома на обесения не се говори за въже. А в дома на палача?


Кога човек ще покори междучовешкото пространство?


Трябва ли мисионерът да смята, че с шегите си е изпълнил своята мисия?


Да страдаш от сърдечна болка и да не бъдеш лирик? Защо?


Пробил си стената с главата си. Какво ще правиш в съседната килия?

На чия сметка живеят хората в чуждите спомени?

Има ли право човек да се смята за автор на нежелани мисли?

Ако людоедът яде с нож и вилица-това прогрес ли е?

Задължен ли е човек-когато открие нещо ценно у себе си-да донесе за това в най-близкия участък на милицията?

Мисленето функция на обществото ли е или функция на мозъка?

Всички хора са актьори. Откъде да се вземе за всички репертоар?

Може ли сатирикът да спи спокойно, когато му се присънва гърбушка върху камила?

Достатъчни ли са думите, за да бъдат наситени всички уста?

Историци на изкуството, намерихте ли вече стила на сътворението на света?

При гласуването за колко гласа се брои гласът на историята?

Винаги се боя от тия, които настояват за власт над душата. Какво правят с тялото?


Дилетантите убиват майстора още в първия бой. Но ако възкръсне?

Ние сме си поделили боговете, но как те са поделили нас?

Още веднъж ще започна отначало. Но как преди това да завърша?

…и въпроси и отговори:

Кога се поражда песимизмът? Когато се срещнат два различни оптимизма.

Мислите освободени ли са от мито? Когато не преминават границата.

Защо хората не са людоеди? Може би това се дължи на някакъв напредък на човешката кухня?

Може ли насила да се творят гениални неща? Да, само че е нужна такава сила.

Експлоатация на човек от човека? Следователно хуманна.

В какво вярвам? В бога, ако съществува.

Литература на фактите? Някои факти не я желаят.

Кой писател би се отказал доброволно от гениалност? Само аз мислех да се примиря с това, но разбрах, че ми липсва елементът на досадата.

Мислите, че този автор е постигнал малко? Та той е понижил общото ниво!

Кой дава право на сатириците да бъдат гръмовержци? Властвуващото безправие.

Дали съм известен на хората? Това ще стане в 2711 г.

Прекрасна лъжа? Внимание! Това вече е творчество!

Защо пиша кратки афоризми? Защото ми недостигат думи.

Дали изкуството трябва да бъде разбрано? Да, но само от адресантите.

Границите на мисълта? Търси ги на картата.

Да не обръщаме гръб на действителността? Та нали действителността ни обгръща отвсякъде.

Къде са залежите на мъдростта? Обикновено там, където са заровени.

Искаш да пееш в хор? Погледни най-първо в палката на диригента.