Браилското знаме

Браилското знаме

Посетителите на Националния военноисторически музей в София ще имат уникалната възможност да видят, експонирано само за този ден, оригиналното знаме – първообраз на българския трибагреник.

Всички знаят и са чували за Самарското знаме, което се пази като светиня и до сега. Всеки от нас знае и е слушал за него още от началното училище. Много малко българи обаче знаят за едно друго знаме, което е дарено за българското опълчение от Иван Параскевов Петков и извезано от 14 годишната му дъщеря Стиляна, по това време живеещи в Браила. То става прототип на българското национално и държавно знаме.

На 8 май 1877 г. Иван Параскевов, заедно с дъщеря си предават знамето на главнокомандващия руската Дунавска армия Великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина. Това обаче не се случва. Това знаме никога не се развява в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена вечност.

Проектът за знамето, цветовете и символиката са дело на бащата на Стилияна Иван Параскевов. Белият, зеленият и червеният цвят са цветове, които се срещат в знамена от националноосвободителното движение, но като съчетание с тази последователност се счита, че се появяват за първи път в това знамето.

Това знаме е влязло в историята под името “Браилското знаме”. За изработването му Иван Параскевов доставил от Виена много скъпи материали. Трите цвята плат са от плътна коприна, наричана тогава „атлаз”. Бродирано е с конци от златна съдържа и дребни естествени перли.

Цветовете  – бял, зелен и червен са разположени хоризонтално. Върху зеления цвят със златна сърма е извезан изправен коронован лъв, а над главата му върху белия цвят е избродирано „България“.  Под лъва върху червения цвят е избродиран надпис : „С Божия воля и със силата славнаго рускаго царя напред“, а най-долу в края е извезано с дребни букви: „Стиляна Параскевова, Браила 1877 априлий“.

Стиляна Параскевова

Стиляна Параскевова

Обяснението за подреждането им Параскевов дал по следния начин: „Бялото ще бъде отгоре, защото бялото и България започват с буквата „б”. Горе бялото, горе България!”.

В годините след освобождението на Родината трицветът придобива все по-голяма и по-голяма популярност. В първоначалния проект за българска конституция текст за националното знаме не присъства.

На 22 март 1879 г. народният представител Никола Михайловски повдига въпроса за „националните бои“. В дебата за цветовете на знамето участват Петко Каравелов, Константин Стоилов, Киряк Цанков и Петко Славейков.

В крайна сметка Учредителното събрание приема чл. 23, според който „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“. Счита се, че именно знамето на Стилияна служи като първообраз на народните представители при приемането на този текст.

Знамето става част от фонда на Националния военноисторически музей през 1946 г.

Традиционно на националния празник музеят обявява Ден на отворени врати от 10.00 до 18.00 часа за постоянната хронологична и външната експозиция.

С Ден на отворени врати на 3 март ще работят и филиалите на НВИМ – Военноморският музей и Парк-музеят на бойната дружба „Владислав Варненчик“ във Варна и Музеят на авиацията в Пловдив.