баба-Марта1

Февруари разпъна снощи последния си, мандаринов на цвят залез и внезапно свърши. Разсипа се като скъсан гердан. Даже не съм усетила кога нощес се е изнизал на тънка нишка през някой от комините.

Баба Марта чевръсто го е заменила и струпала тази сутрин всичките си къдели да ги подрежда. Накъдето и да погледна само рошавите ѝ къдели мъгла.

Целият свят скрит, увит, почти невидим от тях, кротко си дреме. Даже не смея да мисля какво ще й щукне да направи днес.

Дали цял ден ще навива къдрави мъгливи кълбета, или ще се заеме да мие прозорците на небето с тих дъждец и меки облаци, или ще си подрежда градинките с минзухарите, синчеца и шарените иглики, или ще връзва бели и червени вълнени кончета по ръчиците на децата.

Прилича й по мартенско-женски да се цупи и после бързо да й минава. Зная я каква е!

Днес ще вие мъгли. Утре може и снежна хала да докара.

После с нежност ще дъха топло на всяка пъпка на дърво, ще раззелени гората, ще разчисти горските пътеки, ще дирижира на птиците да се разпеят, ще смете снега по на север, ще боядиса в тюркоазено синьо небесата, ще раздипли облаците, ще се разлудее във всички нюанси на зеленото, ще прошепне на всяко семенце: „време е”, ще си заподрежда ароматните люлякови, теменужени, жълти, оранжеви, златни, червени и розови рокли и ще се зачуди коя по-напред да облече…

А сега утрото ухае по онзи труден за описване начин на роса, мед, пътували ветрове и мокри пътища? Все едно вятърът довява парфюма на наближаващата пролет и ароматът му полепва по тънката дреха на късната зима.

Върбата вече е разплела дългите си жълти коси, в които се е кротнал последен рехав скреж. Досега не бях забелязвала, че по границите си сезоните танцуват един с друг. Бавен и нежен танц…


източник: myvelikoturnovo.com
автор: Ивелина Димитрова

4_baba_marta_sombra_1_.8674

от екипа на Любословие