Или как тайните служби от времето на КГБ и до днес налагат лъжата

maxresdefault

При мултимедийното водене на война опитът на руското общество има преднина пред повечето западни държави.

Когато преди две години журналистът Владимир Яковлев, създател на може би най-добрия руски вестник “Комерсант”, емигрира в Израел, си спомня за следването си през 80-те години на миналия век в московския Държавен университет. Обучението е включвало задължителен курс по военна журналистика. Изучавало се е изкуството с помощта на дезинформация и манипулиране на съзнанието в противниковия лагер да се провокират конфликти, разкри Яковлев, който през 1996 г. изигра решаваща роля за преизбирането на Елцин за президент.

Все още пред очите му е учебникът с поразмазан печат “Секретно”. Полковник от КГБ е обучавал журналисти как се помътнява мозъкът на вражески войници. В една социална медиа Яковлев беше категоричен, че методите са всеизвестни, макар мнозина да не го осъзнават.

Междувременно тези методи не се прилагали срещу въоръжени врагове, а срещу собственото население. А днес и на Запад. Макар американският президент да не познава съветската пропагандна школа, неговата медийна бойна техника може да е била взета от наръчника на полковника от КГБ.

Първо опровержение, после спекулация

Класическият метод е “вмирисана херинга”. Вменяваш някому несъществуваща вина. Трябва да е по възможност най-отвратително деяние – най-подходящо е убийство от алчност или изнасилване на деца.

При “вмирисаната херинга” не става въпрос да доказваш обвинение, а да направиш така, че това възможно най-оживено да се коментира в обществото. Така била създадена човешката психика. Знаели са го още съветските стратези на воденето на информационна война – всяко публично твърдение провокира както приемащи версията, така и отхвърлящи я. Техният дебат води до асоцииране на името на обвинения с извършване на отвратително деяние, чието зловоние непрестанно го преследва.

От края на миналата година методът на “вмираната херинга” се прилага срещу историка Юрий Дмитриев, ръководител в Карелия на сдружението за човешки права “Мемориал”.

Повече от 30 години Дмитриев изследва масови гробове на жертви на сталинизма и ГУЛаг, издига им паметници. Министерството на правосъдието заклейми “Мемориал” като “чуждестранен агент”, а Сталин се превърна в поп герой. А Дмитриев повече от два месеца е в затвор и то не защото предупреди, че на Русия са й нужни управляващи, които да щадят населението, а защото бил правил педофилски снимки на осиновената си дъщеря.

С възмущение говорителят на държавния тв канал “Россия 24” показва кадри, откраднати при хакерска атака срещу компютъра на Дмитриев.

Без значение е, че в кадрите няма нищо еротично.

Трикът на “голямата лъжа”

Малко по-различно функционира техниката на “голямата лъжа”. Настойчиво се твърди, че се е случило нещо ужасяващо. Трикът цели посредством “голямата лъжа” обществеността да бъде емоционално травматизирана и да не възприема действителността, независимо от разумни аргументи. Особено подходящи са съобщения за изнасилвания на жени и деца. Като класически пример Яковлев посочва историята на 3-годишното момченце от Източна Украйна, което през лятото на 2014 г. украински военни са разпънали на кръст, както съобщи първи канал на руската държавна телевизия. Новината бързо беше изобличена като лъжа, но тя най-вероятно е постигнала целта си – дълбоко възмущение и състрадание на хиляди руснаци към братската страна.

В Америка подобни манипулации събуждат устойчива имунна реакция. Когато приближена на Доналд Тръмп изнамери масово убийство, за да се легитимира решение за забрана на влизане в САЩ на граждани от мюсюлмански държави, когато президентът измисли терористична атака в Швеция, последваха подигравки.

Голямата лъжа има и обратно въздействие при отричане на действителни ужаси. Пример в тази посока е разпространено от оръжейното лоби и десни портали в мрежата твърдение, че не е имало кървава баня през декември 2012 г. в училище в Санди Хук, когато престъпник изби 27 души. Баща на загинал ученик, който опроверга лъжата, получи анонимни смъртни заплахи.

Големият спектакъл

Полковникът на Яковлев не казва нищо за вентила на гнева за недоволните, макар руските спецслужби да са инсталирали такъв още преди рухването на Съветския съюз – Владимир Жириновски с неговата “Либералнодемократическа партия”, който днес често е сравняван с Доналд Тръмп.

Когато миналата година Тръмп беше избран за президент, московската издателка Ирина Прохорова беше едва ли не горда – Русия представлявала радикално общество и ето защо отдавна се сдобило с популистки политически провокатор. Действително Жириновски, един от дългогодишните политици, от почти 28 години надеждно направлява народния гняв. Той ругае Америка, мигрантите, но и паразитната партия на властта “Единна Русия”. Нагъл е спрямо жени и се обгражда с лукс. Той развеселява дори врагове с острия си език, безсрамие и гримаси.

Но Жириновски, чиято партия неизменно подкрепя законопроекти на “Единна Русия”, стабилизира една централно направлявана система, за което наскоро президентът Путин му връчи орден за заслугите му към  отечеството.

Обратно – Тръмп разиграва методите на психологическата война, за да надхитри основаваща се на разделението на властите система, включително и нейните тайни служби. И той гледа на омразата като на политически ресурс. Това действително е голям театър.

Ето защо писателят Дмитрий Биков съзира американско-руски прилики. С Жириновски Москва можела да се похвали само с един клет мини Тръмп. Но според Биков всяка суперсила създавала свой собствен клоун.

picture-8202-1488290833Керстин Холм е редакторка в ресор “Анализи” на “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, откъдето препечатваме публикацията със съкращения. Преводът и заглавието са на Клуб Z.