prof. MarinovТова, което наричаме мафия, е наистина много силно

– Проф. Маринов, последният конгрес на БСП и речта на Корнелия Нинова изглежда изправят партията на крака, нахъсват я за предизборната битка след серия от загуби. За вас, като отличен познавач на БСП, какво бе най-запомнящото се от този форум- заявката за закриване на паралелната държава, ограничението на депутатските мандати, прекият избор на лидер? 

– Идеята и демонстрирането на желание за промяна – това е общият знаменател на множеството конкретни решения и послания на конгреса. Тази идея очевидно е популярна в обществото, затова неслучайно всички партии се опитват да се представят за нейни протагонисти, дори ГЕРБ, които в тези си усилия влизат в директно противоречие с почти всички свои досегашни политики. Остава да видим кой каква версия на промяна ще предложи, а също – дали наистина има капацитет и воля да я осъществи.

– Ограничението на депутатските мандати ще породи ли все пак напрежение в БСП? Смятате ли, че тази мярка е стъпка към необходимата смяна на елитите, в частност – този на БСП?

– Голямо, повсеместно напрежение – едва ли. Все пак пряко засегнатите на този етап са само няколко. Моето мнение е, че смяната на елитите, която наистина е жизнено необходима, не може да бъде успешна само с процедурни организационни мерки.
Важният въпрос е не само колко години си бил в парламента (а и защо само в парламента), а какво си свършил. Тоест, нужна е отчетност и отговорност на базата на реални и обективно оценени резултати. Все пак, можем да приемем, че заедно с прекия избор и двата мандата за председателя на партията, това би могло да бъде начало на промените в БСП. По мое мнение, нужни са още много неща, за да стане БСП нужната на България съвременна лява партия.

– Ехото от конгреса е забележително. Чух от млади българи възторжени оценки. В същото време политолози от десния спектър вещаят поредния апокалипсис за България, ако БСП дойде на власт. Защо е този смут? 

– Първо, признавам, че аз не забелязвам чак такъв възторг сред по-широките, партийно необвързани социални слоеве. Може би защото – поне засега – на обществото не е разяснено какво точно е решено, как ще се случи и до какво ще доведе. А една такава „разяснителна работа” би могла да даде наистина силен начален импулс на предизборната кампания на БСП.
Второ, определени академични и експертни среди (тук се включват и тези, които се представят за такива) отдавна играят роля на наемнически отряди, които са готови да изпълняват всякакви пропагандни поръчки, стига да се плаща добре. За съжаление, това е отрицание на идеята за научна обективност и обоснованост, която е в основата на всяка истинска експертиза. Много често се разчита на късата обществена памет. Затова бих предложил преди началото на кампанията да направим един преглед на анализите, експертните оценки и прогнозите на различни агенции и отделни експерти във връзка с президентските избори и на тази основа да помогнем на обществеността да се ориентира на кого да вярва и на кого – не.
Трето, провал винаги е възможен. Вече много години управленията на страната носят повече негативи, отколкото позитиви на голямото мнозинство от българите. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения (ако въобще намеренията са били добри). Това се отнася не само до БСП, но левицата би трябвало да има обеца на ухото, защото тя има навика по странни причини да се проваля зрелищно, а освен това, за разлика например от предходното управление, на нея няма да й бъде спестено нищо от добре познатия арсенал.
Четвърто, аз още не съм видял програма в точния смисъл на думата. По-скоро става дума за платформа, събрала голям брой добри намерения, някои от които илюстрирани с числа, при това – насочени към проблеми, които изискват поне две десетилетия упорита и последователна работа. Големият проблем е отсъствието, засега, на ясно дефинирани и обосновани приоритети, които да залегнат в управленската програма за следващите четири години. В програмата на второто правителство на Борисов приоритетите бяха над 250, което е толкова абсурдно, че дори бившият премиер го установи, макар и пост фактум.

– Вие как оценявате програмата, която може да се нарече „Осем милиона българи и нито един беден”?

– По мое мнение тази метафора – осем милиона българи и нито един беден – не е съвсем точна и дори в някакъв смисъл е подвеждаща. За да нарасне българското население (говоря за реално намиращото се на територията на страната) с поне една трета до осем милиона, са нужни не само огромни усилия и ресурси, но и правилни политики, вероятно за период по-голям от 20 години. Много по-добре би било да се очертаят няколко приоритетни политики, които поетапно да водят до постепенно овладяване на демографската катастрофа – например, до реалистично повишаване на средния брой деца в семейство (извън малцинствата), намаляване на смъртността, ограничаване на емиграцията. Освен това, не ми е известна страна, в която да няма нито един беден и за съжаление не ми се вярва България да е първата такава.

– Мафията и корупцията си имат (паралелна) държава. Оптимист ли сте, че гражданите могат да си я върнат и как? С протести, подобни на румънските или, може би, с промяна на избирателната система, за която „натиска” екипът на Слави Трифонов?

– Гражданските протести и законовата промяна на механизма за излъчване на елитите са важни, но не и решаващи. Нужно е радикално прочистване на върховете на държавата, изобличаване и разкъсване на порочните връзки и мрежи от интереси, изнасяне на колкото е възможно повече информация за действителните размери на ограбването на българския народ. Това, което наричаме мафия, е наистина много силно, но, в края на краищата, става дума за не повече от 50 души, без да броим обслужващия персонал. Срещу тази организирана зла сила трябва отвътре да се противопостави друга организирана, но добра сила. Сега моментът е изключително подходящ, дано не го пропуснем.

– Да поставим конгреса на БСП в контекста на международните събития. Заявката за промяна в света е налице. Смятате ли, че БСП най-бързо се ориентира накъде духа вятъра на промяната, ако използвам израза, популярен в края на 80-те и началото на 90-те? 

– Да, така е. Старите идеологеми и техните носители – старите елити, бързо губят сила и влияние. Но не ми се иска БСП и останалите български партии да играят ролята на ветропоказатели. Големият въпрос е каква точно промяна е нужна именно на България.

– След Брекзит и победата на Тръмп мнозина предрекоха смяна на елитите. Смяната обаче не върви безпроблемно. Ще успее ли Тръмп да наложи своята визия или непрекъснато ще бъде осмиван, саботиран, охулван чрез мейнстрийм медии и неправителствени активисти? 

– Битката ще бъде дълга и безмилостна и ще се реши главно, но не само в САЩ. Все пак, става дума за нова визия за света и за отношенията между държавите. Смятам, че е дошло времето всяка страна, всяка нация да си зададе въпроси от рода на „Кои сме?”, „Какво искаме да постигнем?” и „Каква цена сме готови да платим за това?” Вървим към реабилитация на идеята за националния интерес, който винаги е основан на някаква ценностна система. Сега е моментът и ние да преизградим разрушената си ценностна система, да формулираме големите си национални цели и да обединим усилията си, за да ги постигнем. Ако се върна към предишен Ваш въпрос, налага се да разбием мафията, защото тя пречи на формулирането и постигането на големите национални цели поради една съвсем ясна причина – тя гони своите егоистични интереси, а на нацията и държавата е отредена ролята да ги обслужват.

– Как оценявате първите стъпки на президента Радев във външнополитически план?

– Логични, вероятно единствено възможни. Струва ми се, че новият български президент вдъхва навън доверие и уважение, което е важно начало. Но не ми допада, че много бързо поставиха в речника му болезнено познати и неверни клишета. Невярно и наивно е да твърдим, че България е остров на стабилността на Балканите и че сме привлекателни заради ниски данъци и евтина работна ръка. Страната се намира в дълъг цикъл на системна нестабилност, чийто израз са политическите кризи, а базисен фактор – мизерията, отчаянието и ограбването на мнозинството българи.

– Какъв е вашият прочит на състава на служебния кабинет?

– Смятам, че за служебния кабинет ще можем точно да съдим по резултатите, затова ще трябва малко да изчакаме. Това правителство трябва да подготви честни и свободни избори, а за целта е нужно не само да се ограничат изборните злоупотреби. За да е свободен един избор, той трябва да е информиран. Ревизията на наследството на предходното управление е нужна не като разчистване на сметки, а като предоставяне на нужната информация на гражданите, за да направят верния политически избор. Засега има такива заявки, резултати – все още не. А заложените мини започват да гърмят – през последния уикенд половин София остана без ток, другата половина – без отопление. Същото се повтори отчасти и на следващия ден и вече си задаваме въпроса дали не става дума за режим на тока, маскиран като „ритмични аварии”.
Все пак, изборът на личностите до известна степен ни казва какво бихме могли да очакваме. Съставът на кабинета ме озадачи и ще си изкривя душата, ако кажа, че ме обнадежди. Със сигурност това не е кабинет от експерти, а главно от лица с политически биографии и обвързаности. Общото между повечето от тях е, че са се вписвали в разнообразни политически конфигурации и не изглеждат решителни борци за правда. Една част са напълно неизвестни и не е възможно да се направи каквото и да е обосновано заключение.
Колкото видима, толкова и необяснима е политическата реанимация на редица фигури на НДСВ и привличането на техни протежета. С една дума, опасявам се, че служебното правителство няма да направи необходимите смели и решителни първи крачки, които бяха основните послания на Румен Радев и които очакват мнозинството гласували за него.
Най-тревожното е, че това развитие не е случайно, а е продукт на определени целенасочени влияния върху президента, които едва ли се ограничават до назначаването на служебното правителство. Плете се, и то от професионалисти, мрежа, която да впримчи и канализира в определена посока енергията за промяна. Ако нещата продължават по този начин, разочарованието е неизбежно.

– Задава се остра кампания за парламентарните избори, при която основният сблъсък е между ГЕРБ и БСП. Кои други партии и фактори ще изиграят решаваща роля в битката за умовете на избирателите? Как, според вас, да разпознаем автентичните „народни защитници” от ментетата?

– Народни защитници, поне засега, уви няма. Има претенденти, които трябва да се докажат. Според мен, базисните, мощни тенденции са такива, че ГЕРБ върви надолу, а БСП нагоре. При това положение по-вероятно е на изборите да победи, макар и с неголяма разлика, БСП. Но който и да спечели, няма да може да управлява самостоятелно. Не се очертава и възможна двойна коалиция (ако изключим яростно отричаната засега хипотеза за „голяма коалиция”). Това прави въпроса за евентуалните партньори много важен, но той остава все така труден. Обединените патриоти ще останат такива до изборите, но след това продължението е неясно. В етническия сектор битката се ожесточава. Малките партии трескаво се обединяват, защото разбират, че сами нямат никакъв шанс, но дори и така не всички ще успеят да се промъкнат.
Следователно, евентуалното бъдещо управление ще включва поне тройна коалиция и предвид състоянието на нещата ще бъде изначално нестабилно. Нека добавя – ако въобще се окаже възможно съставяне на правителство от следващия парламент. „Новите играчи” избледняха – засега Трифонов е „пас”, Марешки едва ли ще доближи резултата си от президентските избори.
Изводът – поне за мен – е ясен: предстои ни дълъг и труден път на промяна, в който най-важна е ясната национална цел, надеждата и сплотяването.

Източник: epicenter.bg