„Въздухът в София е толкова мръсен, че скоро ще започнем да го къпем в неделя.“ „Хубавото на София е, че виждаш това, което дишаш.“ „Фините частици прах в София – най-дебелите фини частици в света!“ „Пропуших, за да филтрирам въздуха.“

Подобни горчиви шеги от дни заливат Фейсбук. Въздухът в българската столица се превърна в основна тема за живеещите тук, след като за поредна зима допустимите стойности на съдържание на фини частици бяха надскачани в пъти дни наред.

Това не е нов проблем. Още през 2015 година Европейската комисия заплаши България с глоба от няколко хиляди евро за всеки ден с надвишени стойности. 90 до 100 милиграма на кубичен метър се е превърнало в норма през зимните месеци, а всъщност това надвишава зададената от здравни експерти граница два пъти.

Причините за замърсяването са няколко. Разбира се, географското положение на столицата е доста неизгодно за такъв голям град – София е в долина, заобиколена от планини и когато се образува смог, той затапва града като камбана за седмици.

70 на сто от замърсяването се дължи на стари автомобилни двигатели, 20 на сто – на отопляване с дърва и въглища. Индустрията е виновна само за останалите 10 процента.

Единственото, което не може да се промени в тези фактори, е географското положение на града. Но останалото не само е възможно, а и задължително да бъде намалено и контролирано от държавата, която се е ангажирала с това пред ЕС.

Всъщност, това изречение е правилно само наполовина – държавата е длъжна да организира мерките и да провежда контрол, но гражданите ще трябва да понесат и своята част от отговорността.

Как го правят в други градове в Европа? Много лесно – с данъци. Собствениците на дизелови автомобили плащат по-високи данъци.

Колкото по-старо е едно возило, толкова по-висок е налогът му. Коли без катализатори, с развалени катализатори, без актуална проверка на газовите емисии, биват спирани от движение, а собствениците – глобявани солено. Автосервизи, които издават сертификати, без реално колите да са в нормата, биват лишавани от лиценз.

Немалко градове в Европа облагат втора кола в семейството нарочно още по-високо, за да стимулират хората да използват по-малко автомобили. В дни с код червен за замърсяването на въздуха, има забрана за автомобилен трафик. Или пък четните номера карат в един ден, нечетните – в друг.

При отоплението също се налага сериозен контрол. Аз лично съм давала сигнал за съсед, който се топли със събрани от бунищата стари талашитени мебели и дивани, които съдържат всякакви лепила, лакове и изкуствени материи, бълващи отрови при изгаряне, които целият блок после вдишва.

Не, човекът не е закъсал клошар, кара си мебелите със собствения си джип и си ги нарязва на парчета с електрически трион под балконите на съседите си. Общината не се интересува от такива неща. Жалко, защото предполагам, че не е отделен случай.

В държави, които се борят със замърсяването на въздуха, има стимули за използване на екоенергии.

Слънчеви батерии на покрива на блока не е чак толкова екзотична идея, компресорни помпи, използващи енергията на въздуха – също.

Пак, че държавата започна програмата за саниране на панелките – колкото и да се шуми срещу нея, енергийната ефективност е не само задължително условие за по-чист въздух, а и в дългосрочен план в пъти по-евтино решение.

Батакът с Топлофикация също е крайно време да бъде оправен, темата с парното е вечна като прехода и вече едва ли има софиянец, който да не е наясно какво трябва да се направи, както и едва ли има софиянец, който да знае защо не се прави.

Разбира се, за да са въобще възможни тези мерки, се иска доста напън и от страна на общината и държавата.

Има какво да се желае в организацията на транспорта. Има спирки на метрото, които са ей така, в нищото, в калта, и хората трудно могат да ползват градския транспорт особено през зимата. Билетите за метро не важат за останалия транспорт.

Целият град има сериозен проблем с тротоарите и паркингите – де факто София не е град за пешеходци и велосипедисти.

Колоездачната пътека, която бе направена преди година-две, е пълен кодош, в някои квартали широчината й е точно една педя – като за циркови артисти. За да използват велосипеди вместо автомобилите си, хората трябва да виждат и възможност това да стане.

Някои европейски страни са вкарали данък за чистота на въздуха в цената на бензина – търговците директно го отчисляват на държавата, а с тези пари се взимат мерки. Бензинът така поскъпва, но пък това стимулира ползването на градски транспорт или така наречения carsharing.

Една от най-важните теми за София е притокът на работещи от околни градове, които идват с автомобилите си. Общината трябва да се погрижи за нормален достъп и на други превозни средства до града.

Например влаковете на БДЖ могат да се ползват и като градска железница, ако някой мисли в тази посока и убеди железниците да купят малки пътнически мотриси. Навсякъде, където минават жп линиите, могат да се открият и спирки. За хората е по-бързо и удобно да ползват жп транспорт – няма да попадат в задръствания. Но за целта той трябва да е удобен и на него да може да се разчита.

Идеи има много – почти няма европейска държава, която да не е въвела функциониращи подобрения. Единственото, което остава, е общината да започне да мисли в перспектива, а хората да преглътнат, че на първо време чистият въздух ще струва повече пари.

 

автор: Площад СЛАВЕЙКОВ