0124-1

В навечерието на 139 години след Освободителната Руска – турска война и в Несебър на 8 февруари 1878

Сн.0124-1: Свещеник с доброволци, предвождени от капитан Хрисовери преди штурма в Евпатория-05.02.1855

Сн.101: Битката, оглавявана от Хрисовери, на 28 юни 1854 в Сулинск

Сн.О129: Униформа с доброволец

Сн.0126 и 1024: Откриването на паметника на Гръцкия легион и доброволците в чест на императора Николай I от Кримската война 1853-1856, состояло се  в Севастопол – 12.07.2016

 

Месемврийският европеец в Русия                                                                                                                    Хрисовери /ХРИСОВЕРГИС/ Аристид Федорович/ Αριστείδης Χρυσοβέργης..                                                                             

Капитан Хрисовери – легионер и доброволец, няма решаващо сражение в Кримската и в Руско-турската война , където да не участва на фронта

Аристид Федорович Хрисовери / Хрисовергис/ (25.03.1803 или 1809* г. Месембрия, Тракия – 27.12.1889 г. Одеса, Русия).                                                                                                                                                            Гръцки поет, литератор, политик, полковник от руската армия, борец за освобождаването на Гърция и България.

Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                                                                                                                                  Аристид Хрисовери произхожда * от «дворянски род в град Месембрия в Гръцкото кралство», роден е в Източна Тракия на територията на Османска империя (Месембрия е съвременния град Несебър в България). По време на детството и юношеството си живее в Одеса, учи в Гръцкото търговско училище. Участва като частно лице в борбата за независимост на Гърция в провинция Етолия, като се сражава в партизански отряд на клефти по време на национално-освободителната революция през 1821-1829 г. Когато османското робство е свалено, Хрисовери е назначен като сержант на военна служба в първи пехотен батальон разположен в град Нафплио, а през 1833 г. получава свободната длъжност на младши офицер.

Първата поема на Хрисовери                                                                                                                                                                                               През 1836 г. започва «официалната» литературна дейност на «поета Хрисоверги» (само от 1836 г. до 1887 г. той е създал 11 творби от различни жанрове). Просветителското разбиране на Аристид Хрисовери за историческите предизвикателства пред Гърция и нейната култура, ясно проличават в първата му поема „Диоген или Истинското положение на Гърция“. Тя е под формата на класически диалог между философа Диоген и една жена на име Елефтерия – „Свобода“. „Диоген“ е бил много популярен сред борците за независимост, политиците и учените в гръцката столица

В опит за убийство от ревност                                                                                                                                                    През 1835 г. А. Хрисовери е бил осъден от съда по обвинение в опит на убийство на годеницата си от ревност. В килията на крепост Паламиди, той превежда от древногръцки език „Краткото житие на хетера Аспазия“ от „Пъстри истории“ на древноримския писател софист Клавдий Елиан, написва есето „За политическата и социална безопасност (описание на живота в затвора Нафплион)“, публикувано едва през 1851 г.

Като свой личен адютант                                                                                                                                                                        През 1843 г., след изтичане на осемгодишното наказание с лишаване от свобода в затвора, Хрисовери се връща на военна служба. Гръцкият премиер-министър дори го назначава за свой личен адютант. В резултат на придворни интриги Хрисовери е принуден да напусне този пост, и продължава да служи като младши офицер в Кралската фаланга (поделение) на нередовната гръцка армия.

За тракийско-българския-сръбски съюз                                                                                                                                                                                               Хрисовери активно участва в обществения живот. През 1846 г., заедно с известния политик генерал Хаджи-Христос Дагович, той основава първата правозащитна организация в Гърция – «Тракийско-Българо-Сръбски съюз». Съюзът защитава гражданските права на гърци, българи, сърби, които са родени извън границите на Гръцкото кралство. Освен това, Хрисовери се занимава с въпросите по заселването на ветераните от гръцката война за независимост („Клубът на Христидис“). В публикациите от това време македонските и тракийските бежанци, към които принадлежи и Хрисовери, открито се обвиняват в опит на заговор срещу краля и гръцката конституция, затова го преместват по – далеч от Атина.

Нарушаването на клетва е било строго наказвано                                                                                                                                                             Скоро след това, Хрисовери основава тайна политическа организация – „Братство на благите вестоносци“ с цел да „продължи гръцката революция“. Структурата на „Братството“ копира масонското общество и движението на карбонарите,  като нарушаването на клетва и било строго наказвано. На 15 февруари 1851 г., за да бъдат извършени диверсионни акции против турците в окупираните гръцки територии е създаден „Батальонът на безсмъртните“. По идея на Хрисовери, „безсмъртните“ трябва „първи да вдигнат знамето и да атакуват врага, носейки навсякъде със себе си лозунга „Свобода или смърт“.

Дезертира от гръцката армия                                                                                                                                                                                        Значима за биографията на Хрисовери става 1853 г., когато поредното обостряне на Източния въпрос се насочва в сферата на международните военни конфликти. В единствения си исторически труд – очерка «Гръцката революция», той доказва необходимостта от изграждане на нова християнска държава на Балканите със столица в Константинопол. В края на 1853 година с редица съратници от «Братството», Хрисовери дезертира от гръцката армия и заминава с тайна мисия за Русия.                                                                             През Одеса, Хрисовери стига до Санкт-Петербург с план за организиране на мащабно въстание, насочено към възстановяване на Византийската империя под егидата на Русия (по план, синът на императора е трябвало да оглави гърците и да обедини християните на Балканите). След като не постига положителен отговор, Хрисовери с подкрепата на шефа на жандармерията граф А. Ф. Орлов, през март 1854 г. пристига на разположение на руските войски във Влашко. Те го назначават за ръководител на гръцките доброволци при 7-ма пехотна дивизия на генерал А. Ушаков.                                                                                                        По време на битката при пристанищния дунавски град Сулинск  * на 29 юни 1854 г., отряд от 25 доброволци под командването на боен офицер Хрисовери успешно се противопоставя на челната десантна група англичани, наброяваща повече от 700 души.

Ранен от бомбен шрапнел                                                                                                                                              Хрисовери участва в боевете на Кримския полуостров. Той е назначен за командир на 3 рота на Гръцкия легион „Император Николай I“. Отличава се при нападението срещу Евпатория през февруари 1855 г., където той е „ранен с два пушечни куршума в десния крак“ (в мемоарите си Хрисовери споменава за три ранения).                                                                                                                                 След като се възстановява във военната болница в Симферопол, той пристига в обсадения Севастопол. Хрисовери е в състава на Севастополския гарнизон до 18 август 1855 г., когато е бил тежко ранен от бомбен шрапнел.

На вилазки                                                                                                                                                                                                                Многократно се отличава в хода на така наречените «вилазки» – внезапни атаки срещу укрепленията на англичаните и французите. В «Пълният служебен списък на полковник Хрисовери» (РГВИА) е записано,  че той «е бил в легиона в град Севастопол, бил е на «вилазка», която е била организирана от Малахов курган срещу вражеските окопи и батареи като началник на група аванпостове по целия Малахов курган и батареята на Жерве под командването на генерал-лейтенант Хрулев на 10 март и 27 юни 1855 г.; на 2 и 3 юли на «вилазката» е командвал ловци и е атакувал вражеските окопи; на 5 и 7 юли при отразяването на френските войски, които са настъпвали към нашите аванпостове».

Майор в кавалерията                                                                                                                                                                                               На 1 юни 1855 г. Хрисовери е назначен за командир на една от двете роти на батальона на Гръцкия легион, а през 1856 г. след неговото разпускане е утвърден в чин майор на кавалерията в Азовския казашки полк. През ноември 1859 г. е уволнен от служба «заради рани, с мундир и пълна пенсионна издръжка» в звание подполковник. През 1858 – 1868 г., Хрисовери живее в Киев (в «Либедската част на голямата Василковска улица, в дома на дякона на Владимирската църква Колтуновский»), а по-късно се мести в Одеса, където остава до края на живота си.

В памет на гръцките доброволци                                                                                                                                                                        През 1864 г. в Петербург той основава «Клуб на патриотите», които подемат инициатива за изграждане на паметник на гръцките доброволци, загинали по време на Кримската война. Идеята е подкрепена от император Александър II, с който Хрисовери лично се познава, но събраните средства не стигат за паметника и парите са раздадени на нуждаещите се гърци, които живеят в Русия. От средата на 1860 г. следите на Хрисовери неочаквано се загубват (има хипотеза за неговото участие във „Великата критска революция“ 1866-1869 г., тъй като на Крит се сражават членове на „Братството на благите вестоносци“ и съратниците му от Гръцкия легион).

Трагедия в стихове                                                                                                                                                                                   През 1871 г. следите на Хрисовери са открити в Одеса, където е издадена трагедия в стихове на гръцки език «Избухване на манастира Свети Аркадий». В трагедията е описан драматичен епизод от критското въстание: при обсада на манастира неговите защитници сред които има жени и деца, не искат да се предадат на турците и взривяват барутния склад.

В подразделение на ловци                                                                                                                                                                                                През 1877 г. с началото на поредната руско-турска война  Хрисовери се връща в действащата армия. Той участва в бойни операции на Балканите, като командва подразделение с ловци от Долнодунавския отряд на 7-ми корпус на генерал-лейтенанта В.Н. Веревкин.                                                                                                                        За военни отличия на 14 януари 1878 г. той е повишен в полковник. През януари 1882 г. е уволнен от редовна военна служба. В края на живота си Хрисовери се занимава с публицистика и написва «История на гръцкия легион» – уникални мемоари за участието на гърците в Дунавската и Кримската война.

С дворянско звание                                                                                                                                                                                           Аристид Хрисовери е с наградите: орден «Св. Ана» 2-ра степен с мечове и 3-та степен с лента, орден «Св. Станислав» 2-ра степен с мечове, златна сабя с надпис «За храброст» (след 1807 г. офицерите, които са удостоени със «златно оръжие» се причисляват към кавалерите на ордена «Св. Георги»), сребърен медал за защита на Севастопол, бронзов – в памет на Войната 1853-1856 и 1877-1878 г., опълченски кръст на гръцкия орден «Св. Георги» и железен гръцки медал в памет на Войната за независимост. Хрисовери също така е удостоен и с дворянско звание.    ________________________________________________________________________________                                                                                                 * Забрававени страници от Кримската война в книгата „Капитан Хрисовери”, издадена през 2013 г.в Украйна от Сергей Пинчук – Халани /род.1968 г./. Авторът е историк и писател, работил и в руското ни дипломатическа представителство в Украина.                                                                                                                                                                           В днешно время  той е научен сътрудник в Академията на труда и социалните отношений – Москва, член  в центъра на  гръцко-руските исторически изследвания KΕΡΙΕ -Атина.                                                                                                         * The Times. 1854. 27 July, 29 July; Morning Chronicle. 1854. 29 July                                                                                                                                                            * Российский государственный военно-исторический архив (РГВИА). Ф. 489. Оп. 1. Д. 7459.Гръцкият публицист К.Стамати публикува във в.”Одески вестник”, че Хрусовери е роден през 1812 г.