В миналото героите от Булаирската битка са били почитани достойно, с болка напомня историкът от Регионалния исторически музей в Кюстендил, разказвайки за достойното участие на нашите предци в тази освободителна мисия.

Картина2

Фокус: Господин Джонев, на 26 януари се отбелязва годишнина от Булаирската битка, случила се през 1913 година, какво трябва да знаем и помним?

Ангел Джонев: Тази битка е част от Балканската война и участието на нашите предци в тази освободителна мисия, за освобождението на християнските народи от османска власт.

Битката се разгаря в един сложен зимен сезон, когато галиполийската армия започва настъпление, чиято цел елиминирането на Седма рилска дивизия и респективно новосъздадената Четвърта българска армия. Целта е била пробив в тила на нашата войска, деблокиране на Одринската крепост и да се парира българският удар, нанесен на Чаталджа.

Планът е приведен в действие, но 13 пехотен Рилски полк, съставен предимно от кюстендилци, както и самата Седма рилска дивизия с бойци от Югозападна България, действат със съответните сили и средства и успяват да изтласкат турската армия.

Тук трябва да се отдаде заслуженото и на техните командири, както и на самите бойци. Равносметката от това сражение е над 30 убити войници и повече от 130 ранени. Трябва да кажа, че 13 пехотен Рилски полк свързва битката при Булаир със своята бойна слава.

Фокус: Какво се случва след тази битка, как е увековечена славната победа в нея?

Ангел Джонев: Ветераните от войните за национално обединение създават свое дружество, което наименуват „Булаир”. На паметника на рилци, който в момента е експониран в центъра на град Кюстендил, е изписано „Булаир”. Има и улица „Булаир”.

В Кюстендил тогава се тачи паметта на бойците и на това сражение, останало с място в родната ни история. Трябва да се каже, че тези участници изграждат и паметни плочи, които са експонирани върху фасадата на църквата „Свети Мина”. Тя е осветена през 1934 година. На главния вход са поставени две паметни плочи, върху които са изписани имената на загиналите кюстендилци във войните за национално обединение.

След един период, през който те са демонтирани, през 2005 година тези паметни плочи са възстановени и сега там също може да се отдава почит към загиналите кюстендилци. Тези паметни плочи също са дело на дружество „Булаир”.

Фокус: Каква е била целта на това дружество?

Ангел Джонев: Дружеството е създадено не само във връзка с паметната битка, но то е на всички ветерани, участници в борбите за национално обединение.

То е създадено в Кюстендил и основно се е занимавало с отдаване на почит на загиналите бойци, както и подпомагане на техните семейства. Всяка година са се извършвали и съответните обреди.

След като е издигнат на рилските герои, който първоначално е бил експониран в двора на казармата на 13 пехотен Рилски полк, задължително се е правило едно поклонение от площада на град Кюстендил до този паметник. Там всички оцелели от войните са поднасяли венци и цветя.

Въпреки, че сдружения от този тип не са били долюбвани през периода на социализма, булаирци са продължили да се организират и такива шествия са били документирани докато е имало живи участници в тези събития.

Тук аз говоря за почит към булаирските участници, но в периода непосредствено след събитията. Днес е позаглъхнала тази почит и има място да се помисли и да се прослави това достойно деяние от 1913 година. Тук сме малко длъжници.

източник: Радио „Фокус” – Кюстендил