Критиката ни засяга само ако мислим, че тя се отнася за нас наистина, съветва ни авторката на статията Алла Клименко.

Преди две години бях на тренинга на Джек Кенфилд (един от авторите на филма „Тайната“ и съавтор на „Пилешка супа за душата”). Той разказа прелюбопитен пример как и защо ние с вас реагираме на критика.

Кенфилд се приближи към една от участничките във форума и каза:
 
– Правя много семинари и лекции, но за първи път сред слушателите ми присъства толкова глупав човек.
 
Еднозначно – момичето се обиди много и се разстрои. Джек я успокои с думите, че това е само едно упражнение и то има продължение.
 
Той отново погледна младата жена и произнесе фразата:
– Правя много семинари и лекции, но за първи път сред слушателите ми присъства човек със зелени коси.
 

Този път момичето се разсмя.

 

– Защо се смеете? – попита я Джек.

 

– Защото нямам никакви зелени коси.
 
– Тогава защо ми се ядосахте първия път?
 
Критиката ни засяга само, ако ние наистина мислим за себе си по начина, по който мисли за нас критикуващият. Ако сме уверени в себе си и знаем категорично, че сме умни, красиви, стройни, щедри, изключителни – то каквото и да ни говорят другите, ще знаем че не е истина. 
 
Хората откриват критика по свой адрес в постовете в социалните мрежи, в песните, във възгледите, шегите и мемовете. Намират я там, където най-често изобщо я няма.
 
Всеки път, когато се чувствате разстроени от това, което са казали за вас другите, просто си задайте въпроса: не са ли мои тези „зелени коси“? И погледнете на него като на възможност, благодарение на която можете да израствате.
 
Вярвайте в себе си, казва Кенфилд. Ако искате да сте успешни и да реализирате своите мечти, трябва да повярвате, че сте способни да го направите.

Не е важно как ще се нарече това: чувство за собствено достойнство, увереност в себе си или самоуважение.
При всички положения това е дълбоко вкоренена представа, че имате всички необходими способности, таланти и вътрешни ресурси, за да реализирате набелязаната цел.

източник: adme.ru