vasil-petev777777Чета от известно време, как много мои познати или фейсбук приятели наричат нас, мен, или журналистите въобще, с презрителното обръщение “журналя” или “журналистчета”, пише Васил Петев

Затова.

На всички мой познати, приятели, непознати и неприятели, искам да кажа следното:

1.Журналистиката е професия, като всяка професия. Презирате ли я или не, именно вие я ползвате.

2. Голото обобщаването на каквото и да е било в този живот, обикновено е признак единствено за повърхностност.

3. Ако журналистиката в България е тъпа, куха и жълта, то това е така, защото обществото е такова, сиреч, и вие сте такива.

4. Много от хората, които ни наричат публично “журналя”, всъщност са хората, които най-активно ползват и се интересуват от нашия продукт. Ще бъде неудобно да Ви дам доказателства, но знайте, че те просто го правят на лични.

5. Простотията в държавата, както и в журналистиката, разбира се е много, но това не означава, че не трябва да запазим добрия вкус и елементарно уважение. Това означава също, че в живота има и много кофти пожарникари, но не ги правим всички премиери, нали?

6. Ако положението е толкова презрително, защо четете написаното от “журналята”? Четете Юго!

7. Оруел е казал: “Свобода е свободата да кажеш, че две и две е равно на четири.” Съжалявам, ако сте очаквали резултат 5.

8. Да, има манипулация в медиите. Ама и киселото ви мляко е направено от мляко на прах. Така, че започнете с по-важното!

9. Вие избирате героите. Ние само Ви ги показваме. Съжалявам, че сте направили тъп избор, но не очаквайте от мен, да нямам мнение по него.

10. В моралът, както и в изкуството, казаното е нищо, а направеното – всичко. Думите са на Жозеф-Ернест Ренан. Затова, ако действително непосилно мразите “журналята” – изхвърлете си смартфона, купете си пералня.

Текст: Васил Петев, фейсбук