България е вратата на Европа, ключът от нея трябва да е в София

България е вратата на Европа, ключът от нея трябва да е в София

20160106165811-2

България e стратегическият ключ на Балканите. През 1940 г. по време на среща с българския цар Борис III представителят на американския президент му казва: „Вие сте тука вратата, вие държите тук стратегическия ключ“. Цар Борис скромно му отговаря: „Искам тоя ключ да бъде в моя джоб“. Да България е врата, но ние трябва да отваряме и затваряме тази врата.

Тя е оспорвана от различни групировки на Великите сили. За добро или лошо нашият регион днес отново се намира в една конфликтна зона. В съседство до нас са Турция и Близкия изток, откъдето идва една не само мигрантска, но и военна заплаха.

България трябва да съчетае националния с общоевропейския интерес и да приключи със сателитния синдром, който продължава и до днес. Защото сателитният синдром продължава и днес. Бойко Борисов отива в Брюксел с едно мнение, а се връща с друго, преобърнал се на 180 градуса.

България не трябва да се превръща в буферна зона и бежански лагер. Това нещо не бива да се допусне, напротив трябва да докажем, че ние сме външната граница на Европейския съюз, но тази граница трябва да се охранява и от самия ЕС, а не само охраната да пада върху нашите плещи.

През 2015-2016 г. Гърция пропусна стотици хиляди мигранти и бежанци само, за да си отмъсти на Германия. Според мен има негласно споразумение между Гърция и Турция за пропускане на мигрантите – турците ги пускат към островите, гърците ги товарят на автобуси и направо при мама Меркел. Това е едно отмъщение заради дълговата криза.

Унгарците дават пример, че по-малките държави може да имат собствен глас в голямата политика. Ние след войните имаме един друг синдром – пораженческият. Каквото и да направим в крайна сметка другите, великите решават. Малки сме. Да, ама аз казвам унгарците нима са 300 милиона. Те доказаха това преди 1989 г., когато през 1956 г. се изправиха срещу Варшавския договор.

Днес унгарците казват: Ние сме в НАТО, но имаме национали интереси. Бившите социалистически държави Полша, Чехия, Словакия и Унгария се обединиха във Вишеградска четворка. Ние и румънците трябва да отидем при тях и да направим една Вишеградска шесторка.

Унгарският премиер Виктор Орбан е един пример, но аз не виждам кой български политик ще дръзне да се направи Виктор Орбан. По-лесната политика е сателитната, политиката на „да-кането“. Вижте, че унгарците си запазиха двата атомни реактора. Ние да-каме, бързаме, затваряме глави и казваме, ама това са общоевропейски интереси. А не може да координираме националния с общоевропейския интерес. Това тепърва предстои в ЕС.

Когато говорим за отношенията ни с Република Македония не е необходимо да ходим твърде далеч. Достатъчно е да погледнем какво правят нашите северни съседи. Ще ви дам пример с бившия президент Траян Бъсеску. Той вече е гражданин на Молдова. Казва пътят на Молдова за ЕС е през Румъния. Дадоха 400 000 румънски паспорта на румънските граждани. За разлика от нашите бюрократи. Непрекъснато се правят спънки от различните ведомства. Доказан ли е българският произход, веднага трябва да се издаде паспорт, а не нашите сънародници да стават обект на корупция, за която много се говори.

От Македония трябва да гледат на нас, както от Кишинев гледат на Букурещ. Ние сме най-близките до Република Македония и за да влезе Македония в НАТО и ЕС ние трябва да бъдем гласа на тази Република Македония на различните равнища в Брюксел. И те да кажат, ето българите поемат защитата на нашите интереси.

Необходимо е сближение. От няколко години Българската академия на науките и Македонската академия на науките и изкуствата имат общи проекти. Избягваме конфликтните теми, но намираме общ език и вече говорим без преводач.

Преди години директорът на техния Институт по история Владо Ивановски си водеше преводач по време на пътуванията. Но ние с него се разбираме. Казах му да я остави, тя само ни губи времето, удвоява го. Това се надживя, има развитие и ние трябва да използваме, че границата вече не като по времето на Тито и крал Александър и могат да се пренасят български вестници и книги дори, имаме и културен център. Значи пътят е на сближението, ние имаме обща история.

Злото тръгва от онова фатално лято на 1913 година. Сега пиша такава книга „Българското крушение“, всъщност второ допълнено издание за Балканските войни. Гърците казват българите не трябва да имат излаз на Бяло море, а сърбите се стремят към свободно пристанище през Солун, което гърците им предоставят. И на всяка цена Атина и Белград се стремят да имат обща граница помежду си.

И днес сърбите, особено след като загубиха черногорския морски излаз, смятат, че трябва отново да се върнат през Солун, пак да имат свободна пристанище, а гърците им помагат. И те не биха позволиха на Република Македония да заеме някаква по-независима позиция.

Защо стигнахме до националното крушение през 1913 година? Защото тогава управляващите казваха „Всичко или нищо“ и „Сега или никога“. И цар Фердинанд /1887-1918/ взе страната точно на крайните националисти. Защото не може едно поколение за една година да обедини всичките български земи. Германия и Италия са се обединявали в продължение на 15-20 години.

Има крайности, чувствата трябва да се изхвърлят от политиката, те помрачават разума, дори да бъдат най-чисти, като българската национална идея. Но не може да не се държи винаги разумът буден и да се разбере, че другата страна има друга гледна точка и трябва да се стигне до някакво сближение с отсрещната страна. Трябва да се поставиш и на страна на Скопие, защото това са въстания, войни, кланета, кръвопролития, бягат всичко читаво, учители, свещеници, митрополити. Бягат в свободна България, а не в Сърбия или Гърция.

Българската държава също има вина. Ами престъпленията в Кресна – през 1946 г. тук има пленум на ЦК на БКП, след като Сталин казва на Георги Димитров: „Ами ще направите една македонска нация“. Тито е все още любимец на Сталин, бащата на народите. Аз направих беларуска нация, молдовска нация. Кимон Георгиев, който все пак е полковник от царската армия, казва: „А, бе, другарю Сталин, в средата на ХХ век как ще правим нация“. „Ще направите“, казал Сталин.

На пленум през август 1946 г. е взето решение българите в Благоевградски окръг да бъдат македонизирани и записани като македонци. Вече Тодор Живков през 1963 г. осъзна грешката и промени политиката. Така че и българската държава има някаква отговорност за съдбата на българския народ. Така че трябва да проявяваме известно разбиране, защото македонизмът се приема като щит.

В края на 1918 г. крал Александър събира първенците в Скопие и им казва „Вие трябва стане сърби, защото и Бог е сърбин“. Той бе убит на 9 октомври 1934 година от Владо Черноземски, който загина. Той е един от нашите пренебрегнати герои. Но след това Тито взима коминтерновската позиция и казва „Добре, не сте сърби, ама не сте и българи“. И вече те взеха македонизма като оръжие.

Тито е един мит, създаден по време на Втората световна война /1939-1945 г./. През 1941 година Методи Шаторов в Прилеп казва, че тук не може да правим съпротива, защото има българска армия, не може да стреляме срещу българските войници и Тито се обръща към Сталин. Сталин има интерес от по-широка съпротива на Балканите и взима страната на Тито. И Георги Димитров се съгласява.

След 1944 година на площадите са скандирали „Сталин, Тито, Димитров“, след 1948 година „Сталин, дупка, Димитров“, както са се шегували тогава. Тито са го възприемали като героя на Балканите, той е маршал, с маршалската униформа, той е суетен. Той си има някакви заслуги по отношение на сърбите и хърватите. Но аз го слагам до крал Александър, враг на България.

Тито е и по-коварен враг, защото е коминтерновец. Тито е един българомразец, който дълги години се оплаква направо в Москва. Той е казвал „Аз какво да ходя в София и да говоря с Живков? Ще отида да му издърпат ушите от Москва“. И той гледа на нас с превъзходство. Но ние трябва да признаем, че той остави един траен отпечатък с македонизма.

източник: БГНЕС

За автора

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвай ни

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

За да пребъде нашето слово!

Партньори