Чака ни Американско затъмнение през 2017-а

Чака ни Американско затъмнение през 2017-а

220637bf6f255ffe31c55b4715c8b94b

Купол от звезди с подпори от ентусиазъм наричат Националната астрономическа обсерватория „Рожен” – най-голямата на Балканите и в Югоизточна Европа.

Тук, в Родопите, където нощите са най-ясни, а въздухът най-чист, учени търсят звезди и водят битка за оцеляване, казва шефът д-р Никола Петров, свързал 20 години от живота си с Обсерваторията.

Рожен за него е съдба, дори жена си харесал от съседно село.

Любопитна звездна година ни чака. Първият звездопад бе още в нощта срещу 4 януари – засилен поток метеори, наречени Квадрантиди,  обяснява  д-р Петров.

Най-зрелищните спектакли обаче тепърва предстоят.

Със сигурност най-впечатляващите метеорни потоци са Персеиди и Леониди – с максимуми съответно на 12 август и на 17 ноември. За Персеидите тази година се очакват над 100 падащи звезди, чудно зрелище, обяснява астрономът.

На 14 ноември ни предстои впечатляващ небесен спектакъл – Венера и Юпитер ще бъдат много близо една до друга на изгрев-слънце. Ще можем да ги наблюдаваме в България. Първо ще изгрее Луната, после Марс, Юпитер, Венера. Това ще е т. нар. малък танц на планетите, най-интересни обаче ще бъдат Венера и Юпитер, които ще виждаме почти долепени.

На 12 януари пък Венера ще бъде максимално над хоризонта след залез- слънце, ще се вижда на югозапад и ще бъде най-ярка.

Тази година ще имаме няколко слънчеви затъмнения, истински небесни спектакли, споделя астрономът. На 26 февруари ще има пръстенообразно слънчево затъмнение – изключително красиво за наблюдение, тъй като лунният диск няма да закрие слънчевия, а ще се вмести в него. Най-завладяващо обаче ще е пълното на 21 август.

То вече е кръстено абсолютно Американско затъмнение. Ще протече почти по диагонал през целите САЩ – от Орегон  до Маями. Милиони се готвят да го наблюдават. Големите туристически агенции вече са запълнили всеки хотел в ивицата от 1500 км, където ще се наблюдава затъмнението, обяснява Петров.

Той вече е приготвил куфарите за Америка. Това ще е събитието на годината, видиш ли го, няма как да го забравиш, слънцето е най-великата звезда, обяснява астрономът.

За шефа на Обсерваторията слънчевите затъмнения са не само звездни спектакли, но и уникален шанс за учените. Колегите му на шега го наричат ловец на затъмнения. Пълното слънчево затъмнение на 11 август 1999 г.  астрономът наблюдавал с голяма група колеги от Шабла. През 2006 г. пътувал до Турция, а през 2009 г. до Китай.

Следващото пълно слънчево затъмнение, което ще може да се наблюдава от България, е чак през 2081 г., обяснява Петров. Наблюденията показват, че в последните 10-15 г. магнитното поле на слънцето леко отслабва, което може би ще доведе до дълбок слънчев минимум.

При подобен минимум в периода 1650-1700 г. е  имало глобално захлаждане на планетата, последният миниледников период. При намаляване на слънчевата активност е възможно в  следващите 15-20 години да очакваме процес на захлаждане на земята, казва Петров.

Със сигурност човечеството ще стъпи на Марс – до 2030 г. е напълно възможно хора да отидат и да се върнат читави, смята астрономът. Никога няма да колонизираме Марс, дори в случай на катаклизъм Червената планета може да стане само временно убежище, а не постоянен дом за човечеството.

Спънките са много – на първо място липсата на магнитно поле, което е естествен щит срещу вредната радиация в космоса, обяснява Петров.

И този път краят на света ще се отложи. Така астрономът коментира поредната версия за разрушителен сблъсък между мистериозната планета Нибиру със земята през октомври 2017 г., описана в книгата “Планетата Х” на писателя Дейвид Мийд. Версията за Нибиру е лансирана от Захариус Сътчин, един от добрите преводачи от клинописа на шумерите.

Това е негова интерпретация. В сериозните астрономически среди не можем да говорим за такава планета. Ако я имаше, щеше да ни удари на предишния прогнозиран край на света – 12.12. 2012 г. При това Нибиру е смятана за голяма колкото Юпитер, няма как да не бъде видяна такава огромна планета, дори от любители астрономи, смята астрономът.

Възможно е Земята да пострада от космически гост, това все някога ще се случи. Задача на астрономията е да наблюдаваме опасните астероиди и комети, да имаме технология, която да ни предпази от тях. Вероятно след 2030 г. ще бъдем в състояние да се пазим от опасни космически гости, смята д-р Петров.

Над 80 процента от учените са убедени, че сблъсък, подобен на този между кометата Шумейкър-Леви 9 и  планетата Юпитер през 1996 г., ще се случи и със Земята – въпрос на време е. Може да не се случи в следващите 1000 и дори 10 000 години, но със сигурност ни очаква такъв сблъсък, преди който трябва да имаме решения за оцеляване.

Вместо да се фокусират само върху подобни сложни звездни проблеми, на учените в Обсерваторията им се налага да се справят с битови несгоди. За пръв обаче са отпуснати за Обсерваторията 540 000 лева благодарение на областната управа на Смолян.

 
Източник: Марица.бг

 

За автора

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвай ни

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

За да пребъде нашето слово!

Партньори