Празнува се на 8 януари и е един от големите народни женски празници, посветен на “бабите” – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали.

Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са “бабували” на родилките. По стар стил се празнува на 21 януари.

Съдържа 3 основни елемента:

  • Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
  • Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
  • Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.


А ето и по-подробното описание на празника:

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й “полеят”.

Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла.

Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с “мартеничка” – червен и бял конец.

Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: “Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!”

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо.

От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила (“хванала”) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка.

Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки.

Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца.

Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.

След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата.

Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош.

Мъжете, преоблечени като “волове”, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп.

Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата.

Този обред е известен по нашите земи като “влечугане” на бабите.

Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

От 1951 година 8 Януари е също така професионален празник на родилната помощ и на всички акушери и гинеколози.