survakniciДа, но само на 1 януари!

Това каза д-р Иглика Мишкова, етнолог от Института по етнология и фолклористика в етнографски музей към БАН, запитана за с традицията със сурвакането.

По думите ѝ еднозначен отговор по отношение на това как и кога точно се е зародил обичаят сурвакане по нашите земи няма.

„Сигурно е, че има древен предхристиянски характер. Мнозина изследователи извеждат произхода на обичая от времето на прабългарите, правейки връзка с древноиранския бог на Слънцето, анализирайки корена „сур” – „огнен”, свързан с раждането на новото слънце.

А в нашия фолклор раждащият се на Бъдни вечер нов бог се възпява като младо, ново слънце“, заяви тя. Д-р Мишкова обясни, че сурвакането у нас е новогодишен обичай, извършван с цел измолване на успешна нова година, а, за да може да се подсили вербалното пожелание, се използва магическата сила на дряновото дърво.

Тя уточни, че за направата на сурвачките се ползва дряново дърво, което е свещено.

„Дрянът е дърво, натоварено с богата символика, присъства в много легенди и вярвания и е един от главните участници в коледно-новогодишния обреден комплекс. Това не е случайно. Дървото има важна символика в митологията на много народи, то се приема като умален модел на Вселената. Трите му части – корен, стъбло и клони съответстват на подземния (на мъртвите и демоните), човешкия и небесния свят“, поясни тя.

„Цъфти най-рано, връзва рано и узрява късно през есента. Затова се приема като издръжливо дърво и с него са свързани много вярвания.

От дрян се прави сурвачката. Дряновите пъпки се ползват при направата на новогодишните баници с късмети. Те се наричат и после се тълкува за късмета на всеки член на фамилията.

Дрянови пъпки се хвърлят в огъня с бъдника и при силното им пукане се вярвало, че хората ще бъдат здрави“, посочи примери Иглика Мишкова. Тя отбеляза, украсата на сурвачката е разнообразна и се свързва с локалните поминъци.

„Клонките на дряна се преплитат, декорират се с нанизи от пуканки, сушени плодове, вълнени конци и кравайчета. В Западна България върху нея се окачват монети. Вярва се, че украсената дрянова пръчка има магическа сила само през първия ден от новата година, на Василовден.

В планинските части са декорирани с вълна, в равнинните части – главно с пуканки и сушени плодове“, добави тя. „В Родопите сурвакарчетата даряват стопаните с гладки речни камъчета. Посланието към дарения е да му е тежка кесията, както е тежък камъкът“, допълни д-р Мишкова.

 

източник: агенция Фокус