Бачка паланка (на сръбски: Бачка Паланка или Bačka Palanka, на словашки: Báčska Palanka, на унгарски: Bácspalánka, на немски: Plankenburg) е град във Войводина, Сърбия.

Бачка паланка (на сръбски: Бачка Паланка или Bačka Palanka, на словашки: Báčska Palanka, на унгарски: Bácspalánka, на немски: Plankenburg) е град във Войводина, Сърбия.

1944 г. – по време на Втората световна война (1939-1945 г.) войските на Първа българска армия започват първото преминаване на р. Дунав при Илок – Бачка паланка. След Сремската операция в междуречието на р. Дунав и р. Сава Първа българска армия получава нова задача – да се прегрупира в Южна Унгария, където да смени съединения от Трети украински фронт и да заеме за отбрана района западно и югозападно от Печ.

С помощта на руски специалисти щабът на армията разработва подробен план за прегрупиране на войските. По всяко от двете основни направления се изнасят по три пехотни дивизии. С прехвърлянето при Петроварадин и Илок на 31 декември започва прегрупирането на армията. За две седмици съединенията на армията завършват прегрупирането и заемат заповядания им район.

1951 г. – Влиза в сила нов устав на Българската православна църква (БПЦ). Той е утвърден на 31 декември 1950 г. и е наложен на БПЦ. В него се пренебрегва принципът на ненамеса на държавата в църковното устройство и управление.

1877 г. – по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Ловчанско-Севлиевският отряд получава заповед да премине Стара планина в района на Троянския Балкан. През юни 1993 г. правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фонда за ядрена безопасност, което предвижда България да получи безвъзмездна помощ от 24 млн. екю срещу задължението да спре блокове I и II на АЕЦ „Козлодуй“ до началото на 1998 г., а блокове III и IV – до края на 1998 г.

На 14 ноември 1999 г. е подписан меморандум „Костов – Ферхойген“, според който България се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 г. На тази дата е роден Иван Радков Радославов – литературен критик и историк. На 31 декември умират: Тодор Иванов Живков – фолклорист, професор и Борис Денев (Б. Д. Чоканов) –пейзажист и военен художник.

2004г.
С постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

1989 г.
В Кърджали се създава Общонароден комитет за защита на националните интереси, който протестира срещу възстановяване на тюркските имена.

1977 г.
Населението на България наброява 8 825 000 души.

1972 г.
Към тази дата населението на България е 8 594 493 души.

1951 г.
Влиза в сила нов устав на Българската православна църква (БПЦ). Той е утвърден на 31 декември 1950 г. и е наложен на БПЦ. В него се пренебрегва принципът на ненамеса на държавата в църковното устройство и управление.

1944 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) войските на Първа българска армия започват първото преминаване на р. Дунав при Илок – Бачка паланка. След Сремската операция в междуречието на р. Дунав и р. Сава Първа българска армия получава нова задача – да се прегрупира в Южна Унгария, където да смени съединения от Трети украински фронт и да заеме за отбрана района западно и югозападно от Пейч. С помощта на руски специалисти щабът на армията разработва подробен план за прегрупиране на войските. По всяко от двете основни направления се изнасят по три пехотни дивизии. С прехвърлянето при Петроварадин и Илок на 31 декември започва прегрупирането на армията. За две седмици съединенията на армията завършват прегрупирането и заемат заповядания им район.

1942г.
Излиза първият брой на вестник „Отечествен фронт“.

1933 г.
Приет е Закон за облекчаване на задълженията и заздравяване на кредита. Дълговете до 1 000 000 лв. получават 2-годишен мораториум и разсрочка за 15 г. и намаление на лихвата до 6 %. Те се поемат от Погасителна каса към Дирекцията на държавните дългове.

1932 г.
Извършени са нови промени в правителството на Никола Мушанов. Никола Стойчев Мушанов е политически и държавен деец. Роден е на 12 април 1872 г. в Дряново. По време на управлението на Демократическата партия (1908-1911 г.) отначало е министър на народното просвещение, а след това възглавява Министерството на вътрешните работи. След станалата реконструкция през октомври същата година възглавява министерството на железниците. В следващия кабинет на Т. Теодоров е отново министър на вътрешните работи. Никола Мушанов е отявлен противник на управлението на Българския земеделски народен съюз. В правителството на Народния блок, съставено през юни 1931 г., поема за трети път поста министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г. цар Борис III го назначава за министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. В началото на септември 1944 г. дава съгласието си да стане член на кабинета на К. Муравиев, в който заема министерство без портфейл. След свалянето на кабинета (9 септември 1944 г.) е задържан и заради отрицателното му отношение към отечественофронтовската власт е държан дълги години в затвора. След това е въдворен в провинцията, където умира на 10 май 1951 г.

1919 г.
Деветнадесетото Народно събрание единодушно гласува да се възбуди углавно преследване срещу кабинета на Васил Радославов и четирима генерали. Създава се ІІІ Държавен съд с обвинител Петър Янев и заместник-обвинители Александър Радолов и проф. Петко Стоянов. В