В последния Esquire: Матю Макконъхи за 46-те си филма, какви ги е забъркал Ути, 100% адреналин-ки, посмъртната изповед на Пабло Ескобар и още мнооого за четене (и пийване)

%d0%bc%d0%b0%d1%82%d1%8e-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%8a%d1%85%d0%b82

Матю Макконъхи е заснел 46 филма, печелил е “Оскар”, продавал е коли и е участвал в един от най-големите хитове в сериалната ера. Той е нагледният пример за това, какво значи да живееш с размах, да поемаш истински рискове и да се справяш с поредната махмурлийска сутрин. Просто питайте самия него.
Седим си на високи бар столове в известен холивудски клуб на име The Sassafras Saloon. Атмосферата е като от дълбоките южни щати през 30-те години на миналия век. Мебели от плетена ракита, много тъмно дърво и саксийна папрат, която е най-вероятно да видите на извънградска веранда. Часът е 4 следобед, заведението официално не отваря врати до 5, съответно освен звуците на персонала, подготвящ се за вечерната тълпа – кофи с лед, изливани в мивката, подреждане на чаши и прочие – барът е сравнително тих.

Идеята да се срещнем тук е на самия Макконъхи. Управителят ни позволява да влезем по-рано и уточнява, че това е най-малкото, което може да направи за актьора, снимал реклама на Wild Turkey именно тук. Това лято носителят на „Оскар” подписа договор с дестилерията в Кентъки и стана хем креативен директор, хем посланик на легендарния бърбън. Изборът на Sassafras изобщо не е случаен – Макконъхи знае как да изгради бранд, знае как и да го разруши. Всичко това е научил по трудния начин, посредством собствената си кариера. Първо успява да построи името си, после да го заличи, след това – да го утвърди наново. Към тази история ще преминем след малко.

%d0%bc%d0%b0%d1%82%d1%8e-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%8a%d1%85%d0%b8

Просто е важно да се отбележи, че пичът е преживял достатъчно неща, за да знае, че избирайки този конкретен бар, ще гарантира продуктово позициониране на Wild Turkey. Истината е, че ако говорехме за друга елитна холивудска звезда, комерсиалната тема нямаше да си заслужава да се спомене. Случва се често. Самюъл Л. Джаксън работи с Capital One, Джордж Клуни е снимал телевизионни реклами за Nespresso. Но тук говорим за Матю Макконъхи – а решението на 46-годишния идол да поеме ролята на Мистър Wild Turkey говори много за него самия – особено като се има предвид помията, която поема покрай предишния си контракт с голям спонсор.
От 2014-а Макконъхи участва в рекламна кампания за Lincoln. Мнозина вероятно са виждали спотовете – и те изглеждат като да са дело на копирайтър, пресушил няколко шишета сироп за кашлица.

В едно от видеата Матю е в луксозен SUV, шофира по пусто шосе и сам си говори: „Карам Lincoln много преди някой да ми плати да го правя. Карах го, за да бъда готин. Не исках да звучи като някакво изявление. Просто ми харесваше.” В смисъл -трябва да игнорираме факта, че са му дали пари да каже именно това. Готино, а? В друг клип пък опитва да се заиграе с тънкия драматизъм: „Понякога трябва да направиш крачка назад, за да се придвижиш напред…”

Интернет, естествено, реагира с хиляди пародии. В YouTube е качено видео, в което малко момиченце се движи с барбимобил, а гласът зад кадър подчертава: „Карам ко-Уичката на БаУби много преди да ми платят да го правя…” В един от епизодите на Saturday Night Live Джим Кери разцепва с репликата: „Понякога трябва да направиш крачка назад, за да се придвижиш напред… Става дума за голяяяяяма крачка назад. Като тази да спечелиш „Оскар”, а после да се снимаш в реклами на коли…” Ох!

Предвид цялата иронична лавина е ясно защо Макконъхи много внимателно подбира следващата си стъпка – и си осигурява свобода и контрол като креативен директор на Wild Turkey. С него дори няма нужда тактично да се финтират глупостите с Lincoln – самият той е досущ като самосъзнаващите се и чаровно искрени герои, които играе в киното. Докато отпиваме по глътка бира, само споменавам рекламите, за да го накарам да реагира: „Току-що си спечелил „Оскар”. И кво правиш? Снимаш се в клип на Lincoln?” И без да прави пауза, сам отговаря: „Заеби това. Защото наистина ще го заеба. Пък истински ги харесвам…” От самия му тон можеш да си направиш извода, че Макконъхи не е ядосан. Действително не е. Иначе пръв щеше да си го каже. Борбата с рака например за него е истински проблем. Колкото до аферата ..Lincoln”, това е „фалшива драма”. Така разправя.

…..Пък и плащат добре. Което ми дава възможност да правя малки филмчета за по-малки хонорари.” Под „малки филмчета” има предвид проекти като Клубът на купувачите отДалас (2013), базиран на истинската история на Рон Удруф. В момента, в който за пръв път прочита сценария, Макконъхи се влюбва в комплексния герой. Женкар, хомоф-об, електротехник и родео-каубой, диагностициран със СПИН през 1985-а. Голямата житейска цел на Удруф е да се изправи директно срещу Комисията по храните и лекарствата (FDA), за да направи всичко възможно пациентите с неговия проблем да имат достъп до по-добри и ефективни медикаменти. С това предизвикателство се хваща не от алтруизъм, а от предприемаческа гледна точка. Самият Макконъхи, тексасец подобно на героя си, коментира: „Знам за такива пичове.

През 1985-а докторът ти разкрива, че имаш СПИН, а ти реагираш: Кво каза?/ Ей сега ще ти спукам задника! Педал ли ме нарече?! Познавам такива типове.” Затова и е готов да направи всичко, само и само да играе Удруф. Нискобюджетна продукция? Няма проблем. Какво пък толкова – ще вземе една осма от стандартния си седеммилионен хонорар. Пък и, както сам уточнява, компенсацията идва благодарение на чековете от Lincoln.

Клубът на купувачите от Далас е номиниран за „Оскар” в шест категории, включително за най-добър филм, а Матю печели първата си статуетка за незабравимата роля. Тъй че – ако държиш да го съдиш за рекламите; ако мислиш да критикуваш преценката му, заповядай. Пък той ще продължи да прави онова, в което вярва. Също както през 2012-а, когато е първият актьор, подписал с Истински детектив. Мнозина го предупреждават: „Пич, това е телевизия. Наистина ли искаш да се занимаваш с телевизия?” Той на свой ред премисля слизането от големия към малкия екран всичко на всичко осем секунди, след което казва:

„Историята е велика. Да!” Истински детектив (или поне първият му сезон) се превръща в един от най-харесваните сериали на всички времена. През 2014-а, годината, в която печели „Оскар”, получава и номинация за „Златен глобус” за работата си в ролята на Ръстин Кол. След това Макконъхи снима още два филма, които изглеждат като умен начин носител на „Оскар” да капитализира върху успеха си с нов „сериозен” хит.

Но истината е противоположна. В историческия Свободното състояние на Дтоунс звездата играе бивш лекар от Конфедерацията, повел цяла армия от дезертьори и роби срещу самата нея. В първия уикенд след премиерата през лятото лентата е буквално смачкана от критиците, а приходите са 8 милиона при бюджет от 50. През август пък Море от дървета на режисьора Гъс ван Сант, номиниран за „Оскар” за Мили и Добрият Уил Хънтинг, катастрофира дори още по-сериозно. Там Макконъхи е един от двама самоубийци, срещнали се в японска гора, в която хората отиват, за да отнемат живота си. В Кан проектът е бурно освиркан.

Пълното интервю четете в сп. Esquire 

Дата: 28.12.2016 12:31
Източник: сп. Esquire – стр. 60; 61; 62; 63; 64; 65; 66; 67; 68; 69; 70; 71; 72

15542197_1457326110953954_8064518921729675974_n