Можем ли да интервюираме хора, преживели травматични събития, без да нараним достойнството им и да усилим мъката им? Как да отразяваме мащабни трагедии, предоставяйки на аудиторията обективна и навременна информация, без да всяваме паника и да превръщаме страданието в сензация? Трябва да ли да гледаме на самите себе си, журналистите, като на хора, изложени на травма и да вземем мерки?
На тези и много въпроси от ключово значение за създаването на качествена и етична журналистика се опита да отговори Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България), съставяйки практичен наръчник за отразяване на трагични събития и инциденти. В него се фокусираме върху техники за разказване на историите на хора, преживели травматични събития. Използвахме най-добри международни практики, но и безценния опит на български журналисти, работещи на терен, както и съвети от практикуващ прихотерапевт.
ИЗТЕГЛЕТЕ НАРЪЧНИК НА АЕЖ-БЪЛГАРИЯ
Наръчникът е продължение на конференцията „Журналистика на ръба. Как да отразяваме историите на хора пострадали при инциденти?“, организирана от АЕЖ-България през юни тази година, в рамките на която задно с експерти и практици потърсихме формулата за етично отразяване на трагични събития. Видео от конференцията, създадено от партньорите от интернет радио „Бинар” можете да откриете тук.
В наръчника са включени практики и препоръки на водещи международни журналистически организации, както и казуси от практиката на Миролюба Бенатова (Нова Телевизия), Росен Босев (Капитал) фоторепортера Николай Дойчинов (AFP) и психотерапевта Рада Наследикова.
Конференцията и наръчника са изготвени с подкрепата на Микрофонд „Човек на годината” на Българския Хелзински Комитет.
Ако имате въпроси, коментари или предложения за допълване на наръчника, моля, свържете се с нас на [email protected].
Журналистите и фоторепортерите са сред първите хора, пристигащи на мястото на трагични събития и инциденти, рамо до рамо с органите на реда, медицинските екипи и хуманитарните организации. Те информират обществото при земетресения, катастрофи, тежки престъ- пления, терористични атаки. Наличието на огромен обществен интерес не е единствената обща характеристика на този тип събития. Почти винаги те включват работа с пострадали, близки на жертвите и очевидци в състояние на шок, стрес и психологическа травма. Журналистическото отразяване на трагични събития носи със себе си тежка отговорност, защото има пряко влияние върху съдбите на постра- далите и техните близки, обществените реакции и възприятия, а в някои случаи дори върху мерките, предприемани от властите. Предаването на некоректна или сензационна информация може да доведе до необратими последствия.
Стресът от съпреживяването на силно травматични ситуации и възможните ефекти върху психиката на самите журналисти също е ключов момент, който в никакъв случай не трябва да бъде пренебрегван. Ето защо екипът на Асоциацията на европейските журналисти – България изготви кратък практически наръчник за отразяване на историите на хората, пострадали от инциденти, с който се надяваме да ви бъдем полезни във Вашата работа.
В него са включени препоръките и опитът на водещи международни организации в тази област, както и на български журналисти и експерти от сферата на психологията, медиите и правата на човека, а цитираните казуси бяха част от конференцията „Журналис- тика на ръба”, която се проведе на 14 юни 2016 г. в София. Всяка трагедия има своя контекст и своята специфика и не може да бъде сложена под общ знаменател с предишната и следващата. Водещи във всяка конкретна ситуация са опитът и инстинктите на журналистите, намиращи се в епицентъра на събитията. Затова и този наръчник не пре- тендира за универсалност и изчерпателност. Вярваме обаче, че събраните от нас принципи и съвети са общовалидни за качествената и отговорна журналистика и може да Ви бъдат полезни във Вашата нелека работа.
Каква е вашата реакция?
