Римската вила „Армира“ в Ивайловград  е  номиниранa за годишните награди на туризма, които ще се присъдят за първи път тази година. Армира е  включена в категория  „Туристическа атракция“.

Община Ивайловград  е  сред  претендентите за отличията  в раздел  „ Туристическа дестинация“. За награди ще се състезават и журналистически материал за  с.  Горно Луково – любимо място на  телевизионен водещ.

Както вече ви информирахме, целта на конкурса, обявен  от Министерството на туризма, е да насърчи развитието на отрасъла  чрез популяризиране на родните  туристически  забележителности.

Напомняме: Гласуването се извършва в сайта www.tourismawards.bg, срокът е  18 декември. Победителите ще бъдат обявени на специална церемония  в края на  месеца.

Ще има и една специален приз – „Изборът на българите”., в която хората ще могат да гласуват онлайн за своето любимо място сред  „100-те национални туристически обекта“ и  „50-те малко познати туристическа обекта в България“. В списъка на 50-те места  Хасковска област присъства с   кромлеха при с. Долни Главанак (древно мегалитно съоръжение от ранно желязната епоха, изградено е от 15 пирамидални камъка, подредени в приблизителна окръжност)  и  природната забележителност – находище на  редки птици в местността Кован кая в община Маджарово.

———————————-
Вила  „Армира“  е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римската епоха, проучени в България. Тя е изключителен архитектурен паметник от преди 2000 години. Това е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи. Вилата е била център на поземлено Владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи през 2001-2002 г. допринесоха изключително много за доказването на тракийския произход на основателите й. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар (базилевс). Той е получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така е добил правото да създаде вилно стопанство, което е организирал още през 50~70-те години на І век сл. Хр., тоест само около двадесетина години след окончателното завладяване на Тракия от Рим.