Вестникарското погребение е особена тъжна гледка. Пряко или косвено съм участвал в повечето от тези тъжни ритуали. За двайсет и пет години уж демокрация в Пловдив изгряха и угаснаха 40 вестника. Остана само един –„Марица”.

Политическите угаснаха заедно със затихването на площадната емоция – „Свобода” с кратки прекъсвания изтика до ноември 1991 година, а „За и против” агонизира още пет години. В забрава потънаха „ Демократическо знаме” и „Земеделски вестник” . Така е – вестникарският бизнес първи усеща на гърба си ударите на икономическите затруднения и крехката любов на читателя.

„ Марица” беше първият всекидневник след 10 ноември – роди се през юни 1991 година. Той стартира като национален, но по- сетне се сви в своята естествена регионална ниша. Като национален тръгна и другият всекидневник „Провинция” / с издател Милчо Александров/, само че месец по-късно. И неговият опит излезе несполучлив и доста бързо потърси читатели от двата бряга на Марица. За два месеца – октомври и ноември 1991 година, когато пак имаше избори, ежедневник беше и „Свобода”. За последно.
През март 1992 година пазарът е атакуван от „Пловдивски новини”, който направо се афишира като градски. Меракът обаче да се покорява страната от позициите на тепетата не е угаснал. Две години по-сетне национални амбиции заяви „Денят” – свидна рожба на империята Христо Александров. Той тъкмо набра инерция и му хлопнаха катинара. „Отечествен глас” – трансформиран само като „Глас”, едва изкрета до 1995 година.
Вестникарското минало на Пловдив е твърде пъстро в опитите да се оцелее на пазара. Пробвано е всякак: със спорт /”Корнер”, „Мач шоу”, „Гол”/ с утилитарна бизнесинформация /”Анонс”, Камара борса”, „Кооперативно земеделие”, предлагана е чисто обществена и духовна тематика /”Неделен новинар”, „Паралел42”/, пъстра вечерна информация /”Денонощен новинар”/ ,че дори и секс /”Насаме”, „Четвъртък пазар”/…

Един наистина тъжен некролог на амбициите да спечелиш със слово пловдивчани.

Между прашасалите им корици лежат не само много пари, но и много овреме попарени амбиции и купища професионални разочарования. Това е положението – освен всичко вестникът е и бизнес и няма как да го опазиш от безмилостните закони на пазарната икономика.

 

автор: Стефан Северин


Стефан Северин е професионален журналист (повече от трийсет години). Заемал е всички редакционни длъжности (без отговорен секретар) – от кореспондент до главен редактор. Бил е редактор и кореспондент на вестниците “Работническо дело” и “Дума”, главен редактор на пловдивския седмичник “За и против” и редактор в “Марица”.

Има стотици публицистични материали и рецензии, поместени в местния и централен печат. Автор на книга със споменни есета “Огледало за обратно виждане” (2011 г.).