reneta-indjova-614 правителства са управлявали България от началото на демократичните промени в страната след 1989 г., но само три от тях са оцелели с пълния си – 4-годишен мандат. Заради неразбирателство на политическите сили в парламента през тези години от действащия в съответния период президент бяха назначени и 4 служебни кабинета.

По Конституция служебноКакви ги свършиха 4-те служвбни правителства от 1990 г. насам то правителство се назначава, когато парламентът е безсилен да излъчи кабинет в рамките на редовния си мандат. Основната задача на служебното правителство е да проведе нови избори и да взима решения по неотложни проблеми.

То трябва да се въздържа от действия, които имат траен и дългосрочен характер. Служебният кабинет по правило има 3 месеца да си свърши работата – до провеждането на парламентарни избори и назначаване на нов редовен кабинет.

Софиянски завари инфлация 243%

Второто служебно правителство в демократичната история на България е назначено от президента Петър Стоянов на 12 февруари 1997 г. Кабинетът на Стефан Софиянски идва в изключително жестока политическа и икономическа криза, веднага след правителството на Жан Виденов, свалено с многохилядни протести. Кабинетът „Софиянски” поставя началото на икономическата стабилизация на страната.

Преди встъпването му в длъжност официалният курс на щатския долар достига 3000 лв., а месечната инфлация -243% . Три месеца по-късно инфлацията е 0,7%, а доларът се котира за около 1550 лв.

С доминирания от СДС служебен кабинет „Софиянски” се поставя и началото на валутния борд в България. Осъществява се на 10 юни 1997 година, когато 38-ото обикновено народно събрание гласува Закон на Българската народна банка. Той фиксира курс от 1000 лева (1 деноминиран лев) за една немска марка, по който БНБ трябва да купува и продава. Законът предвижда по-късно курсът да бъде преизчислен към еврото, което става реалност през 1999 година.

Желязнаталейди се опълчи на мафията

Ренета Инджова, която ще остане в историята като първата жена – и единствена засега, назначена на високия пост.

На 2 септември 1994 г. правителството на Любен Беров, което управлява страната почти две години с мандата на ДПС и подкрепено от БСП, подава оставка. На 8 септември тя е приета от парламента. Следват – повече от месец, совалки на политическите сили в канцеларията на президента Желю Желев за съставяне на нов кабинет, но те така и не се увенчават с успех. 36-ото НС е разпуснато и на 17 октомври е съставено служебното правителство с министър-председател Ренета Инджова.

Макар по конституция основното задължение на служебния кабинет е да организира предсрочни парламентарни избори, Инджова си поставя по-сериозна задача. Публично тя обявява война на „организираната престъпност в България”, като в МВР са привикани представители на охранителните фирми в България, за които е имало съмнения, че се занимават с рекет.

Наложени са и мерки за предотвратяване на изтичане на класифицирана информация, като се забранява изнасянето на служебни документи от чиновниците в държавните институции. По време на мандата, служебното правителство на Ренета Инджова приема над 250 нормативни акта. То успява да овладее и спре тенденцията на продължителното обезценяване на лева.

Индексират се доходите на населението, като минималната работна заплата е повишена с 18,13%, от 1814 лв. на 2143 лв. Повишени с 18,13% са майчинските, детските надбавки и обезщетенията за безработните, пенсионерите получават 13-а пенсия в размер на 450 лв. Общините получават допълнителни 600 млн. лв. за увеличение на заплатите на лекари и учители с 18%. Също с толкова е повишено заплащането във всички държавни ведомства.

Приета е програма за младежка заетост. Служебният кабинет извършва и приватизационни сделки на стойност 3 милиарда стари лева. В края на мандата си Инджова – добила прозвището Желязната лейди, публично обвинява предишния премиер – професор Любен Беров, че неговото правителство е било правителство на „Мултигруп”.

Най-слаб бе кабинетът „Райков

Третият служебен кабинет управлява България 16 години по-късно. През 2013 г., няколко месеца преди редовните парламентарни избори, премиерът Бойко Борисов подава оставка заради протести, предизвикани от високите цени на тока. Президентът Росен Плевнелиев назначава на държавното кормило дипломатът Марин Райков.

Според мнозина анализатори кабинетът „Райков” е най-слабият от служебните правителства, управлявали страната от началото на демократичния преход. Причината в това е неспособността да изпълни най-важното си задължение, а именно организиране на спокоен изборен процес. Проведените на 12 май предсрочни парламентарни избори обаче са всичко друго, но не и спокойни.

Предизборната кампания е разтърсена от редица компроматни скандали. Първо в края на април много медии получиха скандални записи на разговори между подалия оставка премиер Бойко Борисов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов. От тях стана ясно, че Кокинов дава предварително резултатите от проверка на държавното обвинение в МВР и освен това тримата участници обсъждат как да бъде измъкнат Найденов от наказателна отговорност за корупция и злоупотреба с власт.

Голям скандал избухна в навечерието на деня за размисъл. Тогава специализирана акция на прокуратурата, ДАНС и МВР откри 350 000 отпечатани и готови за експедиция изборни бюлетини извън договорените количества в печатница в Костинброд. В проведения в последствия съдебен процес по аферата „Костинброд” не се стигна до сериозни обвинения и доказване на закононарушения.

В крайна сметка обаче кабинетът „Райков” не успя да спре тази компроматна война, а с провала му бе дадено начало на нова политическа криза, продължила с протестите срещу кабинета Орешарски през 2013 и 2014 г.

Георги Близнашки угоди на всички

Четвъртият служебен премиер на България е проф. Георги Близнашки. Професорът по конституционно право става министър-председател след оставката на премиера Пламен Орешарски и близо едногодишни мащабни протести срещу управлението му. Президентът Росен Плевнелиев се спира на Близнашки именно заради възможността за плавно предаване на властта.

Бивш член на Висшия съвет на БСП, но все пак изключен от партията през 2014 г., Близнашки печели и симпатиите на част от протестиращите заради оглавяване на Инициативния комитет за произвеждане на референдум за изборна реформа. Близнашки е в добри отношения и с другата бивша управляваща партия – ДПС, за което свидетелства и последвалото му назначаване за съветник на партията по въпроси, свързани с конституцията.

Кабинетът „Близнашки”, за разлика от първия такъв на Плевнелиев, не се забърква в сериозни политически скандали. Дори повече, част от служебните министри, назначени тогава от Росен Плевнелиев, продължиха да водят ведомствата си и в последвалия кабинет „Борисов 2″.

Ще има ли обаче пети служебен премиер в мандата на Росен Плевнелиев или отиващият си държавен глава ще тупа топката под коша на наследника си – ген. Румен Радев, предстои да разберем.


източник: Минаха години