Портрет на Светослав Минков от Кирил Цонев, 1939т.

Портрет на Светослав Минков от Кирил Цонев, 1939т.

Днес се навършва половин век от смъртта на Светослав Минков, поставил началото на модерната фантастика в България. Неговото верую било, че хората са сенки, а животът им е игра на сенките. Космополит и особняк, той бил наричан Гарвана, не само заради черната си коса и големия си нос, но и заради манията си да се възхищава и кичи с нещо „чужбинско”.

Роден през 1902 г. в Радомир, Светослав Минков завършва средното си образование в София, последователно учи във военно училище в Австрия, славянска филология в Софийския университет, Търговско-стопанска академия в Мюнхен. Има възможността да пътува в редица страни на Европа, Азия и Латинска Америка.

Получил солидно образование, добил разностранна култура, Минков е от най-ерудираните и може би най-ексцентричните български писатели. Неговото творчество е богато не като обем, а с неочакваните си и разностранни идеи.

Първата си творба, озаглавена „Биномът на Нютон“, Светослав Минков публикува в списание „Българан“ през 1920 г. Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. Героите на тези творби са обитатели на странни хотели, домове, гробища. Чрез „страшните“ места и демоничните опасности писателят се стреми да внуши идеята за преходността на съществуването, за липсата на истински смислени основания в делника. Героите са движени от неосъзнаваните импулси на психиката, техният душевен живот е подвластен на странни желания и видения. Неслучайно интересът към тези герои и сюжети, почерпени главно от чужди автори, бързо секва.

Към края на 1918-те години Минков се преориентира към един по-друг тип разкази. Той изоставя своите ранни „страшни“ творби, започва да иронизира демоничните герои и сюжети. Показателен за това е разказът „Къщата при последния фенер“, където е развенчан митът за призраците.

В сборниците си от този най-продуктивен творчески период писателят се утвърждава като изобразител на един механизиран, лишен от духовност живот. Като символ на този живот Минков най-често използва Америка и американската действителност. Човекът тук е станал послушно оръдие на силите на техниката и научните открития, той не притежава собствената духовна същност. Тази авторова позиция обяснява защо един от сборниците се нарича „Автомати“.

Любопитен факт от биографията на Минков е, че е основател (заедно с Владимир Полянов) на първото специализирано за фантастика издателство в света – „Аргус“.

Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“, издаден през 1922 г., e смятан за първата фантастична книга в България.

В творбите си Светослав Минков се прочува като майстор на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа „Дамата с рентгеновите очи“ Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

През 1936 г. посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ (1936 г.) и „Другата Америка“ (1938 г.).

Девети септември 1944 г. заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември същата година работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините 1945-1946 е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от 1954 г. е главен редактор на издателство „Български писател“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на 22 ноември 1966 г. в София.