Студенти и докторанти от Катедра „Социология и науки за човека“ ще представят резултатите от двугодишно научно изследване на хейтърството
Резултати от свое изследване на „езика на омразата“ ще представят утре, 23 ноември, по време на научна конференция, млади учени от Катедра „Социология и науки за човека“ към Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Форумът е на тема „Езикът на омразата – хейтърският дискурс и отношението към Другия“ и е посветен на двугодишен проект със същото име, финансиран по програма „Млади учени“ от Поделение „Научни и приложни дейности“ на ПУ „Паисий Хилендарски“.
Перманентните кризи и серийно произвежданите форми на несигурност, наблюдавани в българското общество във връзка с бежанците, ромите, мигрантите, е онзи тласък, който насочва младите изследователи към проблематизиране на хейтърския дискурс. Като симптом за социална нетолерантност и дискриминация, хейтърството се свързва със същностно негативно отношение към Другостта и Различността.
Екипът тръгва от изходната предпоставка, че кризата в социалните взаимодействия и начините на обживяване на един с-Поделен свят, неминуемо се мултиплицират в начините на обговаряне – експлицитно или неексплицитно – на отношението към тях. Като социален феномен, наблюдаван в реалните социални взаимоотношения, негативното говорене се отлива в дискурсивните практики, конструирайки определени социални връзки и противопоставяния, структурирайки позиции на социално изключване и неравенство, утвърждавайки и преутвърждавайки социалните разделения и пропастите между „нас“ и „тях“.
Негативното практическо формулиране на Другия като неравноценен, стигматизиран, дехуманизиран и т.н., е именно онова „хейтърско“ говорене, което се дефинира като „език на омразата” и което екипът превръща в предмет на своите изследвания. Водещите въпроси са как това „говорене” е симтоматично за начина, по който възприемаме Другия и Различния, кои са условията за възможност на хейтърските дискурсивни практики спрямо Другостта и как „езикът на омразата“ конструира и конституира различия, трудни за превъзмогване от агентите. Така изследователското поле логично се конструира около проблема за различните механизми на “вършене“ на хейтърство в дискурсите (всекидневни, политически, медийни, институционални), които могат да бъдат емпирично наблюдавани в българското общество днес.
Разработената аналитична и методологична изследователска рамка е приложена към изследване на „езика на омразата“ от различните участници в политическото и медийното поле по време на предизборната кампания през 2015 г., за да се проследи начинът, по който отношението „ние – те“ бива прокарано и видоизменяно спрямо различните групи в медийния и всекидневния дискурс. Направените анализи на архива от емпирични данни показват как хейтърският дискурс служи за възпроизвеждане на различията, пораждащи ефекти на неравноценност и социални неравенства отново и отново.
Именно по този начин младите изследователи постигат своята, зададена още в проектното предложение, гражданска цел: да се „въоръжат” с обективни аргументи, с които да се намесят като социално и граждански ангажирани „експерти” в „процеса на вземане на решения”: изследователска и гражданска позиция, която им позволява, разбирайки механизмите на „вършене“ на хейтърство в дискурса, да работят за ограничаване на неговото производство и възпроизводство, което е техният граждански патос.
Каква е вашата реакция?
