И как пропорционалният ги прати в газовите камери. Коментар на Валери Найденов.
12-05-16-26987

 

Тези дни цялото войнство от социолози и политолози е мобилизирано от благодетелите си да клевети единствената демократична форма на гласуване – мажоритарния вот. Сред водопада от лъжите им една блести като бисер на глупостта – видите ли, през 1934 г. монархофашистите направили преврат, специално за да въведат мажоритарен вот!

Тази жаба квака от устата на някои леви социолози. Знам точно кой им я е пробутал като опорна точка, но айде – този път ще му спестя името. Да, през 1934 г. наистина има преврат. Да, след него парламентът е разпуснат, а партиите са забранени. Но оттук нататък

фактите са коренно различни.

Превратът не въвежда никакъв мажоритарен вот поради простата причина, че няма парламент още 4 години. Няма и партии. А истинската причина за преврата е нестихващият хаос на междупартийните дърляния, който прави невъзможно нормалното държавно управление. Този хаос е свързан именно с пропорционалната избирателна система, която превръща партиите в корумпирани клики.

Чак 4 години по-късно, през 1938 г., поради натиска на обществото в България отново се правят избори и се свиква парламент. Но тъй като партиите са забранени, не е възможно да се гласува с партийни листи. Затова именно се въвежда мажоритарен вот. Де факто партиите пак си действат, но неофициално и отстрани. Да повторим –

пропорционалният вот докарва диктатурата, мажоритарният връща демокрацията.

Ясно? Общото впечатление от онова време е, че политиката се е нормализирала, страната се е успокоила донякъде, икономиката е вървяла добре. Доколкото всичко това е възможно в условията на световна война, която проектира своите битки у нас. Можело е да е 10 пъти по-зле.

Подпредседател на парламента по онова време е Димитър Пешев, депутат от Кюстендил. Възгледите му са близки до тези на управляващата клика, всъщност той е неделима част от нея. През 1940 г. той гласува за антисемитския закон.

В резултат евреите са изселени в провинцията, иззети са им имотите, принудени са да носят жълти звезди. През 1943 г. обаче се сключва тайно споразумение за транспортиране на всички български евреи към лагерите на смъртта.

Тогава група влиятелни хора от Кюстендил се вдига и отива до София при своя народен представител Димитър Пешев. И му казва – виж какво, пич, направи нещо да ги спасим. Иначе… Естествено, не му го казват точно с тези думи, но това е смисълът. Избирателят притиска своя депутат.

А какво “иначе”? Ами иначе догодина предстоят избори. И ние, избирателите от Кюстендил, ще се замислим дали да си пак депутат.

В резултат Пешев нарушава партийната дисциплина и организира знаменитата подписка, с която са спасени 50 000 български евреи. За наказание неговата партия (която де юре не съществува, но де факто върти държавата), го сваля от под-председателското място и му чете конско. Но Пешев знае, че избирателят му ще оцени тази жертва. Какво би се случило при пропорционален вот? Първо, видните хора от Кюстендил нямаше изобщо да знаят кой им е депутатът.

Вие, уважаеми читателю, знаете ли кой ви е депутатът в момента?

Второ, един назначен от партийния бос депутат изобщо не би се повел по акъла на група избиратели, па макар и видни, щом босът е на обратното мнение.

Доказателството е пред очите ни – народът като един иска мажоритарен вот, а депутатите и техните медийни холограми като един са срещу. И как не се намери поне един да е “за”? Това е силата на партийните листи – елитът марширува в стройни редици с гъша стъпка, а олигархията приема парада.

Очевидно българинът е обичал евреите си. И от него тръгва спасението. Но именно чрез мажоритарния вот спасението си е пробило път. Вотът е само инструмент на човешката воля. А волята на хората по принцип е за добро.

Примерът със спасяването на евреите показва как мажоритарният вот дава власт на доброто, как го изкарва от низините и го издига до положението на политическа сила. И обратното – превратът през 1934 г. показва как пропорционалният вот докарва злото на власт. Той докарва на власт и самото въплъщение на злото – Хитлер.

Ако във Ваймарска Германия изборите бяха мажоритарни, неговата нацистката партия щеше да си остане кухненски кръжок.

Малко история за пишман политолозите у нас.

През 30-те години известният немски политолог и икономист Фердинанд Херменс бяга от нацистка Германия в САЩ и започва да издава статии и книги, които обясняват как именно благодарение на пропорционалния вот нацистката партия успява да набъбне от 2,6 процента през 1928 г. до 18 процента през 1930 и над 30 процента в четирите вота през 1932 г.

И тъкмо когато започва да пада надолу, както винаги става с пропорционалните партии, е подпален Райхстагът. Сред известните трудове на Херменс е “Демокрация или анархия? Студия за пропорционалното представителство”. Заглавието казва достатъчно.

Тази тема е подета от французина Анри Капитан, а после и от великия политолог Морис Дюверже. Следват оживени дискусии, докато връзката между пропорционалния вот и изборната победа на фашистката партия вече се смята за окончателно установена в политологията.

За студентите мога да дам по-дълъг списък авторитети, но ще препоръчам най-новото изследване – на известните политолози Бърнард Оуен и Мария Маккей от Сорбоната, издадено в книга под заглавието “Пропорционална Западна Европа. Провалът на управлението”. Ваймарският урок е описан в част III, глава 5.*

Да, възходът на Хитлер е резултат от сложни вътрешни и международни фактори. Но именно

гласуването за партийни листи дава път на абсолютното зло.

Не го поражда, а му дава криле. При мажоритарния вот това просто е невъзможно, защото никъде опасен човек не печели 50 процента плюс един глас в отделно взет район. Доказателство е кариерата на англичанина Осуалд Мозли, популярен депутат първо от консерваторите, после от лейбъристите. В един момент той се отцепва и прави фашистка партия. Мозли е изключително харизматичен, хем е известен, хем красавец, хем най-добрият оратор в Англия.

В сравнение с него Чърчил е като настъпена жаба. Фашистката партия на Мозли успява да привлече милиони симпатизанти, да организира големи митинги, но така и не вкарва депутати в парламента. Ако обаче в Кралството системата бе пропорционална, партията на Мозли щеше да е трета сила и да дебне за първа.

Историята и политологията са категорични – именно пропорционалният вот дава зелен светофар на политическите процеси и фигури, които вкарват евреите в газовите камери. А освен евреите – цигани, хомосексуалисти, социалдемократи, комунисти и доста артисти. И свещеници също.

Днешните “мултикулктуралисти” и грантоеди хем се борят като лъвове за правата на малцинствата, хем са готови да умрат само и само да не допуснат у нас да има мажоритарен вот. Това е все едно да залееш автомобила си с бензин, да драснеш клечката, а после да крещиш колко опасно нещо е пироманията. Може би затова ни управлява човек с първа специалност пожарникар – защото държавата постоянно трябва да се гаси. Аз знам, че тези хора няма да разберат, защото им се плаща да не разбират.

Надявам се все пак, че ще ме разберат българите с еврейска кръв. При тях историята има малко повече тежест. А защо да не се заинтересуват и ромските интелигенти? А гейовете? Като четете за фашизма, уважаеми малцинства, мислете за злото като за пропорционален вот.

 

източник: 24 часа