Във вечерните новини на БНТ, излъчени точно в деня на провеждана на изборите в САЩ, гледах включване на репортерката Милена Цветанска от Вашингтон. Едно изречение от изложението й ми направи голямо впечатление. Тя каза, че нейното, макар и субективно, усещане е, че Хилъри е дръпнала много напред в последната седмица, споделя своите наблюдения авторът на този коментар Александър Симов.
Резултатите от вота само 12 часа по-късно ясно дадоха да се разбере, че човек никога не трябва да се доверява на субективните си усещания, особено когато срещу себе си имаш гневна нация, която търси начин да отмъсти на политическите си елити.
Обаче на мен ми стана интересно нещо съвсем друго – откъде се е появило това „субективно“ усещане у репортерката? Тя едва ли е имала възможност за кратката си командировка да обиколи няколко щата, да поговори с местните хора, да усети тяхното настроение. САЩ не е страна, която е концентрирана в един град, и за да имаш автентично субективно усещане, трябва да видиш доста път, което българската репортерка няма как да е направила. Тогава откъде се е изпълнила с това усещане, че Хилъри дръпва напред със своята кампания?
Ами как откъде – от четенето на големите вестници в САЩ и гледането на комерсиалните телевизии, които обобщено можем да наречем „мейнстрийм медии“. Няма откъде другаде у един човек да бъде насадено „субективното усещане“, че Хилъри Клинтън полита като ракетен снаряд, който ще се стовари върху Белия дом.
В последния месец беше неистово мъчение и екзекуция на мозъчни клетки да четеш американска преса. Всяка една от големите медии пресъздаваше Хилъри като бъдещ победител, като сигурната стопанка на президенството.
„Ню-Йорк таймс“ преди около месец и нещо напълно заряза идеята за обективна журналистика и написа текст с патетичното заглавие „Хилъри Клинтън – президент“. В сюрреалистичния свят на това творение претендентката на Демократическата партия бе изкарана ефективен дипломат, професионален политик, свръхподготвен експерт. В паралелна статия изданието пък написа отделен текст за това защо Доналд Тръмп не става за президент. И този случай съвсем не е изолиран. Единствено RT тези дни направи много подробна и прекрасна подборка на всички заглавия, хейтърски статии, манипулации и интриги, заплетени от мейнстрийм медиите срещу Тръмп. Едва ли в американската история срещу друг кандидат за президент е била отприщвана толкова много ярост и са били впрягани толкова много медийни ресурси.
Тръмп бе сатанизиран до всяка възможна крайност. Огромни медии една след друга захвърляха на боклука обективността, етичните правила и достойнството, за да се присъединят към колективното убийство на истинската журналистика и да съучастват в процеса на превръщането й във фабрика за промиване на мозъци.
Всъщност това е един феномен, за който никой не говори. Но американците този път не позволиха на медиите да променят тяхното недоволство или да повлияят на избора им. Това е все още тих бунт не само срещу политическите елити, но и срещу мейнстрим мозъкоизстисквачките, които минават за средства за масова информация.
Срещу Тръмп бе изстрелян медийният аналог на ядрена бомба – скандален запис за това как говори за жените. Само че тези, които се опитаха да го натикат в това блато, много подцениха степента на гнева на избирателите. На тях не им пука за обикновения цинизъм, който демонстрира Тръмп. Те са отвратени от политическия и корпоративен цинизъм, изцяло символизиран от клана Клинтън. Тръмп успя в една-единствена битка, но тя му беше достатъчна – той влезе в ролята на алтернатива на тази политическа машина, крепена от корпоративни капитали и транснационални търговски интереси.
Така автентичният политически анализ бе заменен от „субективни усещания“. Не кампанията на Тръмп, а медиите в САЩ разделиха хората и ги превърнаха в нетърпими противници. Защото всеки българин може да свидетелства колко е гадно да живееш в един свят, а медиите да ти описват някакъв друг. Свят, в който Хилъри минава за идеален кандидат и експерт.
Корпоративната машина на медиите за насаждане на субективни усещания обаче пренави гайките до мозъчна болка. Защото такава антикампания ражда съпротива, а съпротивата се разраства като горски пожар, когато медийната кампания заприличва на разходка из психиатрия.
Сега, след като медийното торнадо премина, можем спокойно да оценим щетите за истината. В нито един момент медиите и социологическите агенции не съобщиха реалния резултат. Хилъри постоянно излизаше като лидер в допитванията, а тази пропаганда като отровен газ така проникна в съзнанията на някои хора, че президентът на Украйна Петро Порошенко, например, откровено подкрепи Клинтън. А вътрешният министър Арсен Аваков се принуди да трие свой пост от юли, в който нарича Тръмп „маргинал“.
Оказа се, че журналистиката на „субективните усещания“ фалира в основната си задача – да представи реалността. Тя изпусна протеста на избирателите, изтърва техния гняв и заради това резултатът я завари абсолютно неподготвена.
Но това е световен проблем.
В световен мащаб бе създадена една прослойка, нещото като глобална криейтив-класа, която дотолкова е откъсната от реалните социални проблеми, че всеки път, когато реалността се появи наоколо, те изпадат в паника. Така никой не се опита да ни разкаже за реалните социални процеси, които се случват в САЩ и които в крайна сметка доведоха до победата на Тръмп. Сега вече си мисля, че това може и да не е умишлена манипулация. Просто тези американци, които ни разказваха за „субективните си усещания“, изобщо не познават страната си и народа си.
„Субективните усещания“ отидоха по дяволите. Това е една от добрите новини покрай тези избори.
източник: Поглед.инфо
