plevneliev-glasuva-shte-hodi-na-kino-30808Конституционният съд най-вероятно ще трябва да се произнесе по процедурата за назначаване на служебно правителство от президента Росен Плевнелиев и насрочването на парламентарни избори, ако премиерът Бойко Борисов подаде оставка след балотажа на президентския вот. Причината е, че в конституцията има неяснота докъде се разпростират правата на стария президент и къде са на новия по съставянето на служебни правителства и насрочването на предсрочни избори.
Мандатът на сегашния държавен глава изтича след по-малко от 3 месеца – на 22 януари 2017 г. и затова Плевнелиев не може да разпусне Народното събрание, въпреки че има право да назначи служебен кабинет при неуспешна парламентарна рулетка след евентуална оставка на премиера Борисов. При оставащи по-малко от 3 месеца от мандата си президентът не може да разпусне Народното събрание, гласи чл. 99, ал 7 от конституцията. Може обаче да назначи служебно правителство.
Това е разяснено и в решение на Конституционния съд от 1992 г. То е взето по искане на 51 депутати, след като падна правителството на Филип Димитров след неуспешен вот на доверие. Решението разглежда правомощията на президента, парламента и служебния кабинет при невъзможност да бъде съставено редовно правителство. Съставеното в последните три месеца от мандата на държавния глава служебно правителство работи по подготовката на нови избори, но без да е разпуснат парламентът, предвижда решението на КС. За разлика от другите служебни кабинети този ще подлежи на парламентарен контрол, но пък не може да му се иска вот на недоверие.
В същото време обаче избори не могат да се проведат без да е прекратен мандатът на действащото Народно събрание, което би могъл да направи новоизбраният президент. В конституцията и решението на КС от 1992 г. обаче няма яснота какво се случва със служебното правителство, назначено от стария президент при встъпването в длъжност на новия, обясни бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Емилия Друмева.
В решението от 1992 г. е предвидено правото на президента да променя структурата и състава на служебния кабинет по всяко време от неговото съществуване. Не е изяснено обаче дали това право се прехвърля на следващия президент и дали той може да назначи следващо служебно правителство с указа си за разпускане на Народното събрание. Съществува както тезата, че новият президент ще трябва да направи нови избори със завареното служебно правителство, така и че би могъл да си назначи свой кабинет, който всъщност да проведе предсрочните избори.

“Тези въпроси трябва да бъдат изчистени с тълкувателно решение на Конституционния съд”, обясни проф. Друмева. То било наложително дори и да не се стигне до оставка на кабинета, за да запълни правен вакуум. Досега до оставка на кабинета при изтичащ мандат на президента се е стигало само веднъж за 26 г. Това става на 10 януари 1997 г., когато правителството на Жан Виденов е подало оставка. 12 дни по-късно изтича мандатът на президента Желю Желев и в длъжност встъпва Петър Стоянов. Тогава обаче Желев решава да не връчи проучвателен мандат на БСП за нов опит за съставяне на кабинет и да изчака рокадата в президентството. Служебен кабинет прави Стоянов, който назначи правителството на Стефан Софиянски и разпуска парламента.

Източник: 24 часа