10533-w625Освен поет, писател и журналист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними.

През 1875 година Славейков става дописен, а през 1884 година – почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

От къде идва фамилията Славейков? Една от историите гласи, че  в селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков. Според друга теория фамилията е свързана с рода на майка му – Бюлбюлковци (на български – Славейкови). След 1850 Петко Рачев започва да използва тази фамилия.

Но не биографията и творчеството на българския поет, публицист, фолклорист и политик са темата на нашия материал.

Тук искаме да ви припомним 11 негови мъдри слова:

„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.”

„Аз едно знам, едно признавам и изповядвам, че всичко, което са прави за народа без народа, не е праведно, не е законно.“

„Блазе на тия, които могат да покажат раните си за отечеството.“

„Лошо нещо е човек да се отмести от началата си, когато те са прави.“

„Несговорна дружина – не могат си почина.“

„Какъв грях е да накараш хората да се смеят? Не е грях, а добродетел, и то голяма добродетел го смятаме ний, ако с шегите си сполучим да разсмеем някого и да спечелим една душа за народа.“

„Ситият не вярва на гладния. Ама гладният вярва ли на сития?“

„Ако ти е вярна кесията, верни са ти и приятелите.“

„Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си.“

„Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!“

„Когато пишете, трябва да отбягвате предисловието и да се вглъбявате отведнъж в предмета, както добрият плувец в студената вода.“