Уилям Шекспир не е писал сам пиесите си, твърди международен екип от 23 академици. Учените от години не могат да постигнат консенсус дали Шекспир сам е писал трудовете си. Името на Марлоу се появява в много теории на конспирацията, като някои твърдят, че самият той е Уилям Шекспир. „Смятаме, че 17 от общо 44 пиеси са с участието на Марлоу”, заяви един от ръководителите на изследването Гари Тейлър от Университета във Флорида. Работата на Марлоу е най-сериозна в пиесата „Хенри VI”, като там той ще бъде подписван като съавтор.

Кристофър Марлоу

Кристофър Марлоу

Съвременникът на Уилям Шекспир Кристофър Марлоу ще се появи редом до великия бард като автор на пиесите за Хенри IV върху ново издание на Oxford University Press, предаде “Гардиън”.  Университетското издателство се позовава на работата на гореспоменатите 23-ма учени, анализирали творчеството на барда със съвременни методи на компютърната лингвистика. Според тях присъствието на Марлоу личи “ярко и ясно” в трите исторически драми, не само като влияние, но и като почерк.

Учените смятат, че около 20%, са писани в съавторство с други хора. Така например комедията “Добрият край оправя всичко” е “довършена” от драматурга Томас Мидълтън на базата на по-ранен текст на Шекспир. Откритията на екипа ще бъдат отбелязани в най-голямото, пълно и анотирано издание със съчинения на поета New Oxford Shakespeare, чийто първи том трябва да излезе тази седмица.

Според Гари Тейлър  компютърният текстон анализ може да раздели “пластовете” на авторството на Шекспир и Марлоу. Един от анализираните фактори е честотата на дадени думи в произведенията на двамата автори в различни периоди. Така например учените твърдят, че простичката дума tonight (довечера) е била използвана изключително от Шекспир в периода до 1600 г., докато много други думи и фрази не са присъщи на барда.

Според Карол Рътър от Университета в Уоруик обаче, марката на Оксфорд не е достатъчна, за да сложи точка на поне 300-годишния Шекспиров въпрос. “Убедена съм, че Шекспир е работил в съавторство с много хора, но би било изненадващо Марлоу да е сред тях. По това време той е нещо като звезда на драматургическия небосклон. Защо ще си сътрудничи с неизвестен актьор”, пита тя. “Много по-вероятно е да е започнал кариерата си като актьор и да е сътрудничил със своите колеги от сцената – чиито глави така или иначе са били пълни с думите на Марлоу”, отбелязва Рътър. Според професора хипотези като тази за Марлоу затвърждават една доста ограничена представа за ранната модерна драматургия.

Четирите тома от поредицата New Oxford Shakespeare ще се появят между 27 октомври и декември и ще включват пълните му съчинения в оригинален осъвременен правопис, обяснителни бележки, есета и подробна библиография, касаеща новото изследване.