„Бермудският двуъгълник“ е името на новата книга на Ивайло Диманов. След представянето й в Брюксел, Париж, Лондон и София, дойде ред и на бургаските ценители на поезията да се срещнат с поета, журналист, сатирик и бард. Стихосбирката ще бъде представена на 28 октомври от 18 часа в зала „Петя Дубарова“ на Морското казино.

“Новата книга на поета Ивайло Диманов е екзотичен остров, който го няма на картата. Не го търсете в атлантическия триъгълник на смъртта, забулен в мрачни легенди. “Бермудският двуъгълник” е своеобразна Библия на поетическия маринизъм. Хемингуей бе казал някога, че всяко кътче далеч от морето е скучна провинция, затова тази книга е виртуален билет към Касандра, Созопол, Венеция…

“Бермудският двуъгълник” е любовна история между човек и Вода. История без край”, пише в анотацията на книгата. Поетът-бард от София е автор на девет книги със стихове, с разкази, театрална критика, а ценителите на поезията от Бургас го смятат за свой духовен събрат заради многото морски стихове, които е написал. Той твърди, че поезията е най-добрата ваксина срещу простащината и излива в своите стихове душата си. „Бермудският двуъгълник“ е книга-антология, събрала цялата морска поезия на Ивайло Диманов. Стиховете са писани предимно в Бургас и Созопол.

Диманов е носител на множество национални и международни литературни отличия. Имал е безброй концерти със свои авторски песни и поезия в различни градове на България, в Чехия, Румъния, Сърбия, Италия, Австрия, Словакия, Гърция, Канада и САЩ. Пял е с Ал Бано и Ромина, със самия Окуджава. – Лодка от вестник плува в морето. Тя е в „Бермудският двуъгълник“ – книгата – антология на вашата морска поезия.

Докъде може да стигне тази лодка и защо „двуъгълникът“ е бермудски?

– В тази книга двуъгълникът не е геометрическо, а поетическо понятие. Своеобразна метафора на любовта към морето, което само живите обича, както е казал безсмъртният поет (б.а. Христо Фотев). Уви, не само зловещият Бермудски триъгълник изхвърля мъртвите на брега. Малко ли моряшки вдовици простират черни забрадки по бургаските и созополски простори, като корабни платна на пиратката Смърт. Но този разговор е за поезия, нали? А тя е сериозен конкурент и на най-смелите мореплаватели по света. Поезията може да преплува стотици морета, за да иде отвъд мечтите ни, па макар и с хартиена лодка от стар вестник. Никой не може да върже ръцете на човек, който иска да бъде Икар…

– Определят вашата нова стихосбирка като своеобразна Библия на поетическия маринизъм. Защо?

– В сборника съм събрал над 60 стихотворения, писани през последните четири десетилетия. И във всяко едно от тях прозира моята свещена евхаристия към Нейна Величество Водата. Винаги влизам в нея като в храм: „В такива дни морето ме побърква И нечий глас навътре ме зове. Аз влизам във водата като в църква и там оставям свойте грехове“…

– В този храм, в който всеки от нас може да изчисти не само на тялото си, а и душата си. Кой е най-големият ви грях и за какво се молите в този храм?

– Изповедта е съкровено лично тайнство и вярващият знае къде да я стори. Инак, всеки от нас ежедневно извършва около 1450 прегрешения пред канона и пред очите на Бога. Дори не си даваме сметка колко пагубно и греховно живеем днес… Молитвите ми в моя воден храм са да е вечно лято, макар да знам, че е абсурд. Защото какво е нашият живот – една въздишка между две вълни…

– Много от вашите стихове се раждат в този морски храм. Случвало ли ви се е, докато се разхождате по брега, осенен от внезапно вдъхновение, да пишете стихове по пясъка?

– Да, и вече съм спокоен. Неотдавна учените доказаха, че водата има памет. Да бяха руски учени, иди-дойди, но на американските вярвам! Длъжен съм да вярвам, по силата на някои евроатлантически спогодби, подписани от интелигентните ни политици. Така че съм спокоен -написаното върху пясъка остава. И някой друг след мен ще прочете, и може би ще му хареса…

– В едно интервю по БНТ споделихте, че когато за първи път сте видели морето през зимата, ви е станало тъжно. Сега там вероятно ще видите само гларуси и романтици. Какви чувства ви навява морето през октомври?

– Чувството е меланхолична тъга. Описал съм го в едно свое стихотворение: „Няма нищо по-тъжно от мъртвите есенни плажове. Даже гларусът хукна към топлите южни страни. Острият вятър рисува по пясъка лунни пейзажи, а морето е стара конюшня за морни вълни…”

– Вашата „Балада за комуниста“, посветена на Цецка Цачева, бе харесана и споделена от хиляди хора в социалните мрежи и предизвика почти толкова коментари, колкото и „Станишев, иди си!“, с което го призовахте да си подаде оставката. Лесно ли се пише за карикатурите от властта?

– Този род злободневна поезия не е чиста литература, но тя чисти патината в гражданската съвест на обществото. В сатиричния жанр основно правило е да отсееш вица от абсурда и гротеската, да извадиш героя от чутовното му заблуждение за неповторимост и да го насадиш на пачите яйца на собственото му високомерие и егоцентризъм. И ако успееш, смехът на публиката ще е искрен.

– След като стана известно, че Боб Дилън е новият Нобелист за литература, вие веднага коментирахте събитието в социалните мрежи, споделяйки: „Толкова съм щастлив, все едно, че аз съм взел отличието“. Някои поети обаче веднага заявиха, че наградата за литература не трябвало да се дава на музикант, макар че той е по-голям поет от тях. Защо тези хора не приемат бардовете за поети?

– А защо хората завиждат на птицата? Защото не могат да летят като нея. Същото е с конвенционалните поети и барда. Той не просто пише стихове, той пише и им шие криле. Как да не му завидиш… Щастлив съм, разбира се, – най-накрая Боб Дилън легитимира поетите с китара по света. Спомням си какви скандали имаше около творчеството на Окуджава. Песните на Висоцки бяха забранени в целия Съветски съюз, а Виктор Хара откровено го разстреляха. Когато българският бард Мишо Белчев бе избран в Управителния съвет на писателския ни съюз, завистливите драскачи нададоха вой – как може, той пише текстове, а не поезия! Ех, ако Бог подсказваше и на нас такива текстове като “Пак ще се срещнем след 10 години”…

– Изливате душата си в своите стихове, а песните ви лесно достигат до сърцата на хората. В Торонто и в Чикаго, в Париж и Лондон, в София и край морето хората ви слушат със затаен дъх. Някои дори питат дали сте от Бургас или от Созопол? Какво бихте казали на вашите бургаски приятели преди премиерата?

– Бих си признал чистосърдечно, че им завиждам. Бургазлии няма смисъл да играят тото и лотария, да търкат измамните картончета на Пеевски. Защото Господ ги е дарил с море! Книгата “Бермудският двуъгълник” е антология на моята морска поезия. Още помня думите на Христо Фотев: „Пиши, приятелю, морето издишва поезия!”, а днес едни смешни дребни човечета се гаврят с паметта му и си менкат наградата на негово име. Чудя се как бургазлии ги търпят.

– Над 250 души се събраха на премиерата на „Бермудският двуъгълник“ в НДК на шейсетгодишнината ви. Това означава ли, че все пак хората обичат поезията?

– Надявам се най-после да сме разбрали, че поезията прави света малко по-справедлив, красив и мъдър. Поезията е спасителен фар край Бермудите… Ако зъболекарите бяха импресионисти, а родните политици – поети, Уди Алън мигом би поискал политическо убежище в България. Уви, такива чудеса не се случват и вместо Уди Алън, тук се отбиват афганистанци, иракчани и всякакви бимбинистанци, но дори и те не се задържат дълго. Чудя се само как българите устискаха да седят на тоя проветрив полуостров толкова векове на инат.

Интервюто за kompas.bg е на Димитър Мишев с поета-бард, който на 28 октомври ще представи новата си стихосбирка в Морското казино.