fb_img_1476000674363105 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БЕЛЕЖИТИЯТ АКТЬОР ОТ ТРУПАТА НА НТ”ИВАН ВАЗОВ”-СОФИЯ, ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

105 години от рождението на бележития артист от Народния театър ПЕТЪР ВАСИЛЕВ (1911 – 2009). Бог го беше дарил с много дълъг живот. И той до преклонна възраст игра на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. Въпреки напредналите си годин, удивляваше зрители, почитатели и колеги с изключителната си виталност, отлична за годините кондиция, бликаща енергия, с уникалната си дарба да се преобразява до неузнаваемост в различни персонажи.
Петър Василев е роден под щастлива звезда. Първите си творчески стъпки прави при знаменитата актриса и режисьорка Роза Попова – в ръководения от нея театрален кръжок при Българската въздържателна федерация. Веднага забелязала ярката актьорска дарба на Петър Василев, тя му възлага отговорни роли в „Родина” на Зудерман и „Призраци” на Ибсен.
Но до професионален театър Петър Василев стига много трудно. Трябва да извърви пеш над 300 километра, за да догони на турне един от провинциалните театри. Уви, обещаното му място било вече заето….Следват глад, мизерия, на които той издържа стоически, упорито следване на мечтата да стане актьор.
Докато накрая писателя Вичо Иванов го препоръчва на великия Стоян Бъчваров – директор на Варненския общински театър (1934 г.). Петте сезона в този театър са истиска театрална академия за Петър Василев. Наистина, каква невероятна творческа съдба! Да започнеш при великата трагичка Роза Попова, първи професионален ръководител да ти е голям актьор като Стоян Бъчваров, а още в първите години от творческата ти кариера твой партньор и учител да ти бъде славният Кръстьо Сарафов!
От 1939 до 1043 година като перспективен млад актьорПетър Василев е привлечен в състава на Пловдивския общински театър, а през 1943 и 1944 г. играе на сцената на Русенския народен театър.
Както много други свои събратя по съдба, Петър Василев влиза в трупата на софийския Народен театър след като се е доказал в продължение на повече от десетилетие като талантлив артист с ярко изявена сценична дейност. Неговият велик пръв учител Стоян Бъчваров отново благородно се намесва в съдбата на младия артист като го препоръчва на директора на Народния театър – поета Трифан Кунев за свой млад наследник, който има всички качества да играе неговите роли.
На сцената на Народния театър „Иван Вазов” Петър Василев играе точно шест десетилетия. Създава огромна галерия от образи, без значение дали ролята е малка или голяма. Доказва по безспорен начин, че и от малката роля може да се прави голямо изкуство! Сред паметните му роли в Народния театър са Исак от „Иванко” на Васил Друмев, Ален в „Училище за жени” на Молиер, Гица Пристанда от „Изгубеното писмо” на Лука Йон Караджале, Абдилда от „Трета патетична” на Николай Погодин, Гаврило Тръбача в „Егор Буличов” от Максим Горки (в забележително партньорство с Кръстьо Сарафов!), Мравката и Мавроди в „Хъшове” от Иван Вазов, Златил и Васил Ваклин в „Боряна” и Кокичков в „Милионерът” на Йордан Йовков, Свистиков в „Сенки” от Салтиков-Щедрин…..и още много, много образи (над 300!), разкриващи яркото му сценично майсторство.
Десетилетия Петър Василев живееше потопен с цялото си същество в проблемите на театъра, литературата, живописта. За него бе характерен непрестанният му стремеж към духовно обогатяване и трупане на нови знания. Задълбочените му познания за нашата и световна литература, театър, култура бе стабилната основа, върху която той градеше уникалните за един актьор приятелства със Симеон Радев, акад. Михаил Арнаудов, акад. Иван Дуйчев, акад. Николай Лилиев….И всички те го приемаха като равностоен и желан събеседник, респектирани от задълбочените му познания по литература, история, изкуствата!
За тези свои приятелства, както и за голямата си дружба с имените творци на Народния театър, Петър Василев написа спомени, който издателство „Сиела” пусна от печат през 2011 г. в луксозната книга-албум „Със сърце и душа”, придружена от DVD диск. Книга, достоен завършек на един достойно изживян житейски и творчески път!