Снимка: ИК "Кръгозор

Снимка: ИК “Кръгозор

Холивудският продуцент Ричард е на 29 години. Красив и с вроден чар, той прекарва дните си по кафенетата, а нощем обикаля баровете в компанията на обилно количество алкохол и на най-добрата си приятелка Микаела.

Едва на 33 г., Елизабет е на път да стане партньор в адвокатската фирма, в която работи. Позната на колегите си като Машината, тя е свикнала да избягва всичко, което би могло да я отклони от добре подредения й живот.

Пътищата на двамата се пресичат, когато получават предложение от мистериозен анонимен благодетел. Ще си разделят един милион долара, ако се съгласят да прекарват по два часа заедно всяка събота в продължение на една година. Условието е през цялото време да си говорят. И двамата са единодушни, че идеята е абсурдна, но защо пък да не пробват?
Още на първата среща с притеснение установяват колко са различни и дори нямат общи теми за разговор… Ще успеят ли да спазят договора докрай и да получат парите? Ще разберат ли кой е тайнственият благодетел и защо е избрал точно тях?

От всяка страница на книгата се долавя привързаността на автора към Лос Анджелис. Въпреки че живее в Ел Ей повече от 12 години и градът се превръща в едно от вдъхновенията му за романа, Кемпър Донован невинаги е таил добри чувства към мегаполиса: „Ел Ей има незаслужено лоша слава. Представянето му в много книги и филми е или като мрачен свят на сенките, където нравствеността е тъмна като известните катранени ями, просмукали се в центъра на града, или като слънчев мехур, изграден от клишета, в който бъдещи артисти мечтаят лесно да постигнат слава, богатство и нищо друго отвъд това.

Преди дори да се озова там, имах негативна нагласа към него. И наистина не го харесвах. Когато бях на 25 години и се оказах на работа в Ел Ей, за моя изненада осъзнах, че той ми пасваше идеално. Градът кара жителите си да търсят това, което наистина искат – а това бе и мотивацията, от която се нуждаех, за да разбера какво всъщност искам аз самият”, споделя писателят.

Дата: 26.08.2016 00:01
Източник: Строител – стр. 34