146667975210113Бай Георги – пенсионерът, който дари 4000 лева, спестени от него, за лечение на болни деца, живее в малък рай, потънал в цветя и зеленина. От портата му в квартал „Заножене” във Вършец плисва море от здравец, рози и декоративни храсти, сред които се издига двуетажна къща, окичена със саксии с мушкато, пише в подробен репортаж “Труд”.

С цветя са закичени и овощните дръвчета и издигнатите от камък и дърво кладенец и малка мелница в двора. „Всичко съм направил сам! Обичам труда и красотата, те ми дават спокойствие и смисъл на живота”, казва 71-годишният бивш електротехник.

Във вторник бай Георги пристигна от Вършец в Монтана, събра майките на четири момчета с хронични заболявания, които изискват продължително и скъпо лечение, и им връчи чекове от по 1000 лева за децата им.

„Отдавна исках да направя добро дело, което да се запомни от всички. А какво по-хубаво от това да помогнеш на деца – те са като малки добри слънчица. Надявам се тези скромни пари да им дадат възможност да се оправят и да имат добър и дълъг живот”, заяви пенсионерът.

Бай Георги започнал да заделя парите за доброто си дело след пенсионирането си през 2009 г. Дотогава той работел като строител и елтехник във Вършец. Последно 37 години поддържал Оздравителния икономически техникум в курортния град. Но се захващал и със строителство в домовете на роднини, приятели и познати.

„Научих се всичко да правя от баща ми – зидам и мажа, с дърво и камък работя. Татко беше като енциклопедия – всичко знаеше и каквото хванеше, го праваше като картинка. Имам този ген, дано да съм го предал на деца и внуци”, споделя майсторът. С баща си и двамата си братя на младини Георги вдигнал във Вършец три големи къщи – за всеки по една. Но братята му починали млади, преди 20 години си отишла от този свят и съпругата му Маргарита и го оставила сам с две дъщери.

„Станах за тях и баща, и майка – перях, готвех, грижех се да са облечени и нахранени. Мисля, че се справих – децата ми вече имат професии, работят, създадоха семейства, гледат свои деца”, разказва пенсионерът. Малката му щерка Валерия живее в Козлодуй с двете си момичета, които са в трети и девети клас. А голямата дъщеря Михаела е останала във Вършец – на същата улица, близо до баща си. Бай Георги вдигнал и на нея просторна и китна къща.

Помогнал и за отглеждането на двамата внуци – единият вече е инженер, а другият е ветеринарен лекар, гордее се дядото. Щерките и децата им често гостуват в бащиния дом и го огласят с гласовете и смеха си. Тогава белокосият мъж е най-щастлив. За 48 години труд и данъци в хазната държавата дала на Георги Атанасов 250 лева пенсия.

Той обаче смята, че парите му стигат и дори остават. Научил се е от младини да живее скромно. Не се чувства ощетен, че никога в живота си не е ходил на море, виждал го е само по телевизията. Не страда и че не е пътувал в чужбина – веднъж само отишъл до Югославия. Харесало му, но много повече му харесва да е в дома си, с близките в родния Вършец, под зелените била на Балкана и да прави нещо, което остава след него.

„Покрив над главата, хляб на масата и дреха на гърба – какво му трябва повече на човек”, споделя веруюто си майсторът. Но вместо да седне за отдих в сенчестия си и цветен дом, откакто се е пенсионирал, той пак не спира да работи. Все нещо оправя в двора или строи из града на познати и непознати. „Не мога да седя на едно място, без работа денят ми се струва пропилян”, казва пенсионерът. И признава, че за работата си не се пазари. Свършва каквото трябва и когато опре до плащане, казва да му дадат колкото искат.

„Няма значение – може и да е лев или два! Важното е хората да са доволни от мен, а аз съм щастлив, че нещо съм свършил”, усмихва се ентусиастът. За да учи и внуците си на труд и да им покаже живота такъв, какъвто е бил преди десетилетия, бай Георги е издигнал и малка мелница в двора си. На пръв поглед тя изглежда като красив макет, но под дървените й капаци боботи истинска машина.

„Сипваш житото, включваш и брашното потича”, демонстрира майсторът. С плодове от двора си и от Балкана той прави сокове, компоти и сладка, с които черпи гости и приятели. „Човек трябва да се радва на малките и истински неща – на слънцето и цветята, на близките и приятелите си. Това е истинския живот”, смята бившият техник. През отминалите години много нещастия са се струпвали върху главата му, много загуби е претърпял, но освен мъка те са му дали и очи да вижда и да цени и хубавото, доброто, споделя майсторът. Заради премеждията в живота си от 1966 до 1972 г. бай Георги няколко пъти е ходил при пророчицата Ванга и се съветвал с нея.

„Много мъдра жена беше, виждаше в бъдещето. Каквото ми каза, всичко се случи. Но най-добре запомних думите й: „Дай на хората каквото можеш – каквото на теб ти трябва, природата ще ти даде”, спомня си пенсионерът. Затова , когато преди дни видял, че е събрал доста пари от пенсията и строителството, Георги Атанасов викнал децата и внуците си и на всеки връчил част от спестеното. 4000 лева обаче отделил и отишъл с тях в областната болница в Монтана.

„Когато човекът влезе при мен и ми каза, че иска да дари 4000 лева за лечение на непознати болни деца и иска аз да определя кои да бъдат, не можах да осъзная какво става. За 30 години в болницата такова нещо ми се случва за пръв път”, разказва старшата сестра в детското отделение на МБАЛ-Монтана Сабина Мечкова. Сред многото малки пациенти тя избрала четири момчета на възраст от една до 15 години с тежки хронични заболявания на сърдечно-съдовата система, опорно-двигателния апарат и генетични увреждания. Бай Георги веднага превел по банков път сумите.

„Трогнати сме до дъното на душите си! Тези средства ще ни помогнат много, защото родителите в повечето семейства са безработни или с ниски доходи. Но повече от парите надежда и вяра в доброто ни дава този невероятен човек. Щом има такива хора, не сме сами в борбата за бъдещето на децата си”, сподели Деница, майка на най-малкия пациент, на около годинка.

„Парите, ако не носят конкретна полза и радост, са нищо! Продължавам да работя и ако имам още години и здраве пред себе си, пак ще събера пари и пак ще ги даря на някой, който има повече нужда от мен!. Дано и други хора да направят същото”, казва 71-годишният бай Георги Атанасов.