Това е молитва, написана от Антоан дьо Сент-Екзюпери в един от най-тежките периоди от живота му.Тя ни напомня за важните неща, за които често забравяме и достига да най-дълбоките кътчета на разума и душата ни.
„Господи, не моля за чудеса, а за сила през всеки мой ден.
Научи ме на изкуството на малките стъпки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в многообразието на ежедневието навреме да се спирам наоткритията и опита, които ме развълнуват.
Научи ме правилно да разпределям времето в моя живот.
Дай ми фин усет, за да разграничавам важното отневажното.
Моля за сила на въздържание и мярка, за да не се хлъзнаи подведа в живота си, а разумно планирайки всеки мойден, да мога да видя върха и далечината и дори понякогада намеря време, за да се насладя на изкуството.
Помогни ми да разбера, че мечтите не могат да бъдатпомощ. Нито мечтите за миналото, нито мечтите за бъдещето.
Помогни ми да бъда тук и сега, и да приемам този моменткато най-важният.
Спаси ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да върви гладко.
Дай ми ясно съзнание, че трудностите на поражението,паданията и провалите са само естествена част отживота, благодарение на която можем да растат исъзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужните моменти някой, който има достатъчно смелост да ми казва истината, но да я казва с любов.
Знам, че много от проблемите могат да се решат като не предприемаш нищо, затова ме научи на търпение.
Ти знаеш колко много имаме нужда от приятелство. Направи ме достоен за този най-прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужният момент, на нужното място, мълчейки или говорейки да подаря на някого топлота.
Направи ме човек, който знае как да достигне до тези, които са на дъното.
Избави ме от страха, че ще пропусна нещо в живота си.
Дай ми не това, което искам за себе си, а това, което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките стъпки…”
Каква е вашата реакция?
