bazilikaРеставрацията на Голямата базилика в Плиска бе възобновена след края на проливните дъждове в Североизточна България, съобщиха от Националния исторически музей.

Работата по храма е една от четирите големи задачи на НИМ за тази календарна година.
Благодарение на отпуснатите средства от правителството – 770 хил. лв. и на даренията, изпращани от родолюбиви българи, живеещи и работещи в страната и в чужбина, работата се разгръща на широк фронт, коментира директорът на музея проф. Божидар Димитров.

Той напомни, че се използват камъните, дарени от министър Ивайло Московски от гарите и гаровите съоръжения, построени през ХIХ в. от Мидхат паша по жп линията Русе – Варна с откраднати камъни от Голямата базилика и манастира, разположен край нея.

Специалистите ще работят през лятото по възстановяването на централната част на храма, най-големия за времето си в християнска Европа. Ще започне отново и дейността по реставрацията на свещеното аязмо, което се намира в основната част на базиликата и бе консервирано през зимата, за да не претърпи допълнителни щети от лошите метереологични условия.

Археолози от НИМ започнаха и разкопките за този сезон на други два важни обекта. Заместник-директорът на НИМ доц. Иван Христов ръководи екипа в града от джунглата – Фармакида.

Това малко, но богато градче, разположено в плавателната част на река Ропотамо, е осъществявало интензивни търговски контакти със Средиземноморието, Атина, островите Крит и Тасос и в резултат на това е натрупало значителни богатства, следи от които са останали за щастливите археолози, разказа Божидар Димитров.
Разкопките се провеждат изцяло със средства на община Приморско.

Доц. д-р Кръстина Панайотова започна разкопки на полуостров Скамни в стария град в Созопол. Поради липса на средства те бяха прекратени през последните години, а сега се възобновяват с пари на НИМ.

Скамни е крайната част на полуострова, върху който е разположен античният град и поради лошия климат /силни ветрове през зимата/ не е бил населен с жилища, както всички големи черноморски полуострови.

В замяна на това древните са разполагали там големи обществени сгради, най-вече – храмове. При досегашните разкопки там бяха открити тъй нареченият Каструм Домини /замъкът на владетеля/ и огромен манастир, построен от шурея на цар Михаил Шишман /1322- 1330 г./ Атанасий Палеолог, брат на византийския император.

В същото време в сградата на НИМ в София е преоборудвана зала №2, посветена на тракоримската древност. В нея сега ще има малка зала с портрети на петима римски императори, както и рисувана керамика от Аполония Понтика.

Зала № 3 е подготвена да приеме короната на българския цар и и на българската царица, изработени изцяло от дарителски средства на проф. д-р Лъчезар Цоцорков, подарил 1,5 кг чисто злато, на Елена Василева, дарила над 1000 бисера за короните и на ювелира Стойчо Везенков, който дарява труда си. Така през летния сезон НИМ ще посрещне своите гости с много нови ценни експонати.