Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Общоизвесно е, че социалните мрежи и особено игрите крият много опасности за децата. Родителите се опитват да ограничат времето на децата си пред компютъра и да следят действията им в Интернет. Възрастните също биват привлечени от виртуалния свят, но рисковете и опасността не са по-малки.
Онлайн игрите са съвременно забавление.което може да изпита уменията ти и да прогони скуката. Поради тази причини са интересни на много (зрели) хора. Ролевите игри са особено популярни.
Напрежението и стресът в работата и у дома съпътстват ежедневието ни. В един момент разполагаме с повече свободно време u случайно попаднали на игра започва нашето виртуално приключение. В игрите по Интернет участват хора от целия свят. Там избират да разпускат и всичко започва съвсем неангажиращо. Героите им преминават през различни изпитания, а това дава на играча все по-голям успех. Времето, прекарано с героя, е вид инвестиция и дава на играча чувство на удовлетворение, което го влече отново и отново към играта.
Някои хора се пристрастяват
Затова една игра в Интернет може да продължи месеци или дори години.
Безработни, пенсионери и жени в майчинство прекарват часове наред пред своя компютър, а тези, които ходят на работа, се лишават от сън, за да могат да играят повече.
„Стоях по цяла нощ буден, защото бяхме във война и имаше атаки по мен. На следващия ден дремех на работата“- споделя Камен, на 42 години, който играе от 4 години.
„Търсеха го по телефона през нощта, за да влиза в играта“ – споделя жената на Камен.
Виртуалният живот се отразява и на половинките на сериозните играчи
Комуникацията с хората от играта става по-важна от тази със семейството. По телефона или на скайп се обсъждат стратегии и развитие на героите всеки ден. Това води до занемаряване на задълженията вкъщи и взаимоотношенията с околните хора.
„Имаше дни, в които се питах дали днес изобщо се поздравихме“ – споделя Биляна на 49 години, съпруга на мъж, играещ от 1 година. „Държеше се с мен все едно не съм в стаята“.
Не са редки и случаите на разбити семейства
В едни случаи жената си тръгва, защото не търпи повече липсата на внимание към нея. В други мъжът си намира любовница от играта. В реалния свят трябва да се подтискат донякъде скритите желания и копнежи, но в играта човек може да ги прояви. За много играчи виртуалният свят в играта е много по-привлекателен. Там човек може да бъде друг: по-слаб или атлетичен, по-възрастен или по-млад, жена или мъж и т.н. Може да сложи маска и да бъде какъвто иска. Все пак има и открити, и честни хора. Много играчи срещат в игрите нови приятели, с които се запознават и в реалния свят и общуват на различни теми.
Игрите ограбват не само времето, но и парите
За да могат по-бързо или по-качествено да развият героя си, доста играчи влагат и пари. Поставен пред избор, играчът предпочита да забави плащането на кредита си, за да има възможност да влага в играта.
„Играта е като наркотик. Не мога да се откажа сега, вложил съм твърде много“ – споделя Камен, играе от 4 години
Често за играещите повече часове е трудно да се фокусират на работното си място. Почти винаги мислят как ще разрешат определен проблем (казус) от играта, след като се приберат вкъщи. Трудно е отказването от играта
Играчът изпитва затруднения да приключи, когато е вложил 2-3 години от времето си, пари и живее в този виртуален свят, наподобяващ реалния. Важно е да се осъзнае вредата от игрите, които се отразяват негативно на доста неща в живота. С подкрепата и обичта на близките прекратяването на играта става по-лесно. Най-важно е свободното време да се запълни с нещо по-ползотворно, а контактите с игровите приятели да се намалят до минимум. В противен случай е възможно завръщането към виртуалния свят.
Валентина ДИМИТРОВА, Дата: 18.04.2016 01:40
Източник: Знаме – Пазарджик – стр. 4
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)