И през 2041 г. вестникът ще е лидер на качествената и почтената журналистика, казва издателят на “24 часа”

Хартиеното издание ще предлага повече от новини – истории за хора и събития, разследвания, интервюта

Марката “24 часа” е божествено силна. Това доказа животът ни  в интернет, където сме номер 1 на вестникарските сайтове

Идват нови проекти, с които ще се забавляваме в новите 25 години и ще държим конкуренцията в напрежение

Аз съм единственият издател в печата, чийто основен бизнес е само правенето на медии

Имунизирани сме от комплекси – нито поучаваме, нито рекетираме, нито делим

“24 часа” е институция, която променя закони и лични съдби

Питаме добронамерено, търсим и показваме фактите добросъвестно – това ни прави различни в днешната медийна джунгла

Имаме звезди в журналистиката

– Г-жо Гочева, къде ще бъде “24 часа” след още 25 години? Как виждате бъдещето на информационния пазар и българската демокрация изобщо?

– “24 часа” ще е там, където е днес – лидер в качествената, почтената и достоверната журналистика.

Не след 25 години, а скоро новините, каквито са, ще останат в сайта на “24 часа”. Хартиеният вестник, който правим с много любов и висок професионализъм, ще предлага повече разработки, интервюта, анализи, истории за хора и събития. И в момента “24 часа” е единственият български вестник, който създава свои новини, открива герои и отглежда автори.

Марката “24 часа” е

дяволски силна и

животът ни в

интернет и в

социалните мрежи

го потвърждава

“24 часа” днес е номер 1 сред вестникарските сайтове и в топ три на новинарските агенции. Не купуваме трафик, реалните ни потребители през февруари бяха 776 772. Убедихме се, че няма конкуренция между хартията и сайта, защото читателите са различни и се получава синергия между хартията и сайта.

Вече знаем как “24 часа” ще разширява портфолиото си. След успешния проект TREND идват още списания, тв продуцентска къща, специализирани сайтове… Имаме с какво да се забавляваме в следващите 25 години и да държим в напрежение конкуренцията.

Иначе се моля бъдещето на българската демокрация да не е свързано с “нишови” протести на мотористи, шофьори, казанджии, къмпингари, които заместиха пенсионерските митинги. Вижда ми се егоистично и несправедливо малки групи да налагат от Орлов мост темпа и посоката на живота ни и да стопират дори дребните реформи…

– Репортер, редактор, зав. отдел, зам. главен редактор, първи зам. главен редактор, главен редактор, собственик на “24 часа”. Какво ви донесе изкачването на тази стълбица в крайна сметка?

– Това е животът ми в едно изречение. Не помня кога е проходил синът ми, защото съм била на планьорка.

Всичко се случваше без женски амбиции или след дългосрочно планиране. Най-тежко ми беше преди няколко години, когато взех решението да стана собственик на “24 часа” и голямата група около вестника след една изтощителна медийна война между хора, които не разбираха от вестници. Беше тежко, защото

осъзнаваш,

че животът на

семействата на

стотици колеги

зависи от твоя успех

или провал

Тогава приятелка ме надъхваше, че ще се справя, но предупреди, че собствеността и отговорността около нея ще ме направи… много самотна. Оказа се права.

– Ако трябва да напишете четвъртвековната история на “24 часа”, кои моменти ще откроите като знакови?

– Първия брой, първия “дебел” съботен вестник, първия ден в интернет, първите бебета на редакцията.

Не си спомням и точната дата, на която започнахме да изписваме имената на репортерите в дописките, защото в началото почти всички материали бяха с подписа “24 часа”. Това е моментът, в който

започнахме да

създаваме звезди

в журналистиката

Няма да забравя никога първата история в български медии за арестуваните в Либия тогава десетки медицински сестри и огромното колебание и страх дали да го обявим. Държавата, която се оказа неспособна да ги спаси, беше скрила тази новина.

Не вярвах, че можем да доведем със Соломон Паси папа Йоан Павел Втори, но и това се случи и чухме от светия отец да оневинява България за атентата срещу него.

Преди 14 години си дадохме сметка, че лошата новина не е непременно най-добрата за вестника. Че хората се дразнят и травмират от “черни” заглавия и от зли водещи на сутрешни тв блокове. Тогава

се появиха

“Достойните

българи” и техните

обикновени истории,

които са знакови за цялата журналистика.

– Кое си остава запазена марка на “24 часа”?

– Като дух на вестника това са самоиронията и деликатното чувство за хумор към всичко, което е около нас.

Няма друга медия, за която да е написана книга не само от почитатели, но и от откровени критици на “24 часа”! Този проект показа, че сме имунизирани и от комплекси.

Нито поучаваме,

нито рекетираме,

нито разделяме хора,

бизнес, политици

Стига да казват и правят умни неща, ги забелязваме. Като поведение на медийния пазар – вървим по средата и това се оказа печелившата позиция. Иначе запазената марка са самият “24 часа” и невероятният му екип!

– Преброихме над 220 допитвания до читатели и инициативи на “24 часа” за четвърт век на вестникарския пазар. С кои постигнахме промяна в живота на хората?

– Нямаме умора! Вижте в анкетата за събитията, променили живота на българите през последните 25 години. Раждането на “24 часа” е между две изключителни събития за всеки българин – приемането ни в Евросъюза и появата на мобилните телефони и социалните мрежи.

И този списък от 220 допитвания и инициативи доказва, че само институцията “24 часа” може да свърши толкова много и полезна за народа дейност. Променяхме закони и лични съдби, започнахме първи битките с монополистите, бяхме част от екипа, създал рейтинга на университетите, върнахме българското кино в домовете на хората, събрахме и показахме първите чудеса на България…

Обикновено “24 часа” подсказва на институциите как трябва да вземат едно или друго решение – правим дебат, но не толерираме хейтърството, а българите с мнение и експертите с опит. Така се появи голямата инициатива “Учи, за да работиш” за професионалното образование.

Докато политици натискаха образователното министерство да включи или изхвърли популярни стихове и песни в училище, “24 часа” просто попита за тях хората в анкета. Така ще се появи на 6 май учебното помагало за родители, ученици и учители “50-те стихове и песни, които ни правят българи”. Ако искат да ги учат в първи клас, ако искат, в единадесети, ако искат, да ги пеят на маса.

Имаше кампании, които ни откраднаха, имаше и такива, за които отнесохме шамари.

Лично уязвена и предадена се почувствах, когато стотици хиляди бяха залепили на колите грозното скелетче с призива: “Ако си пил, слез – искам да стигна жив!”, и едно от лицата, с които убеждавахме българите да не шофират в нетрезво състояние – Максим Стависки, уби и осакати хора в катастрофа. Но тогава пък започнахме естествения дебат за сериозната отговорност да си разпознаваем.

– Това, че колеги ни копират и преписват, добре ли е?

– Е, как да е добре?! Никой не печели, а най-губещ е читателят и той рано или късно наказва. Опитах се преди години да обясня това на един главен редактор, който копираше графиката на първа страница на “24 часа” денонощие или седмица по-късно, но не ме разбра. Случайността ни събра в командировка в Европа преди 15 години, на 11 септември, когато самолетите удариха кулите близнаци в САЩ. Бяхме в постоянен контакт с теб (Борислав Зюмбюлев), ти ми каза какво ще е заглавието на първа страница на следващия ден в “24 часа” и му го споделих, за да не бъдат еднакви вестниците. Уви, на следващия ден заглавието бе едно и също. “Защото е най-естественото…”, обясни ми с менторски тон колегата, който катастрофира по-късно с един нелош проект. Чуждият успех изглежда много лесен, но е трудно достижим, ако не работиш с талантливи хора.

Големият проблем днес не е в копирането, защото не е трудно и скъпо да направиш приличен сайт, а в

наглите кражби

на авторски права

в интернет

За съжаление, днес липсват силни издателски организации и политици с воля, които да решат законово този проблем. Остава ни нереформираният съд и ние там се борим за правата си с пиратите.

– Доколко конкуренцията допринася за журналистиката, която правим?

– За мен конкуренцията винаги е била начин да докажеш, че си по-добър от другия, а не да показваш, че той е по-лош от теб. Имаше години, в които конкуренцията беше действително силна и здравословна.

Днес наблюдавам от едната страна

секта от добри

журналисти, които се

приемат за последна

инстанция на

истината, а всъщност

продават влияние

в политиката, съдебната система и най-вече в бизнеса. От другата страна се вихри наказателна бригада, която може да напише всичко за всеки, без никаква хигиена. В повечето медии днес дори няма солисти и музиката е само на един тон, сякаш една ръка се движи по клавиатурата на компютъра. Точно тези крайности в професията всъщност ни помогнаха много в последните години. Читателите оцениха и подкрепиха умерения тон.

Приемам като

лична грешка

мълчанието, с което

отминавахме

злонамерените

публикации

на завистливи колеги. Аргументът ми беше, че мълчанието е вид презрение.

– Помня как преди време известна журналистка открои “24 часа” като дяволски изобретателен. Доколко това ни спасява от конкуренцията в интернет, а и изобщо?

– Отговорът е във въпроса. Вярно е, че сме дяволски изобретателни. Понякога повече от необходимото! Но това, което ни отличава днес, е, че питаме добронамерено, че търсим и показваме фактите добросъвестно, че изслушваме и оставяме своята позиция за коментар и анализ, че не мразим.

Адмирирам подхода

на Алексения, която е

част от световното

разследване за

за офшорна “Панама”. Питаме всеки българин от списъка и тогава огласяваме откритите документи.

За съжаление тази журналистика е изчезващ вид в българските медии. И точно затова сме успешни.

– Каква е цената на оцеляването на “24 часа” в кризата?

– Знаете я – работа, много работа, емоции, нови проекти, в които инвестициите са пресметнати до стотинка.

Борко, ти си най-добрият главен редактор на медия днес, и знаеш колко усилия се полагат от екипа всеки ден, за да се появи на пазара добър продукт.

Давате ли си сметка, че аз пък вероятно съм единственият издател, чийто бизнес е само правене на медии? Не продавам газ, оръжие, нямам индустриални паркове, фирми за почистване, ловни стопанства, бизнеси, за които да лобирам в “24 часа”, а и нямам амбиции в политиката.

Нашата група оцелява и се развива в кризата с успешен модел, в който приходите са само от продажби на вестници, списания, книги и реклама, както и от организирането на събития.

Няма чужди

фондации, нито тайно

субсидиране!

Този модел, както и успешните сделки с активи на компанията, ни позволяват да започнем да компенсираме забавени плащания към държавата. Само през

първите три месеца

на 2016 г. внесохме

около 8 милиона

лева данъци

Дали има друга медия в печата и интернет, която така стриктно и прозрачно да обявява своите сметки и да ги плаща?

– В свое интервю бяхте казали: “Не заспивам с мисълта, че колегите и конкуренцията ме обичат, но ще се радвам всеки да получи шанса и да направи нещо по-добро от “24 часа”. Вярвате ли, че нещо по-добро ще се появи на информационния пазар?

– Борко, моля те да не чакаме да се появи нещо по-добро от “24 часа”, а да си вършим работата.

– Вие сте с “24 часа” от раждането му. Какво помните от подготовката на първия му брой – онези 4 страници, които в бранша шеговито наричаха “салфетка”?

– Помня неразчитаемия почерк на Валери Найденов върху листа, на който бях написала челото на първа страница в първия брой. И буква не остана от моя текст. Разчитането на редакциите му ми отне толкова време, колкото отразяването на събитието и написването на дописката.

– Навремето “24 часа” беше обвинен за свалянето на едно правителство. Има ли вестникът такава сила сега?

– Градски легенди… Голямата сила не е да сваляш и качваш правителства, а да разказваш добросъвестно и без пристрастия кое сваля и качва правителства. Това е полезно за читателите и поучително за политиците.